Бизнесът с хазарта вече конкурира по приходи тютюневата индустрия, а са платени само 117 млн.лева данъци


Няма как да не сте ги виждали - хората, които търкат многоцветни ламинирани картони, все едно им се плаща за това. Все едно животът им зависи от това.

Купуват хляб за левче, бира от 5 литра за два, и 5 билета за по три лева. Ако спечелят 5 лева, мислят, че са си "избили" парите. В това уравнение няма математическа логика, само мечти за шестцифрени суми и лесни пари. Те не искат да знаят, че лесните пари са като лесните жени, дори и като ги имаш, пак не ги притежаваш.

Проблемът с билетите на лотариите е далеч по-сложен от "хората нямат пари" и" търсят как да изкарат някой лев".

Игрите с лотарийни талони имат своя начин да примамят човек да опита късмета си, дори и да няма никакви финансови затруднения. Освен всичко друго, те са психологическа игра.

Има един виц, който гласи, че селата с екзотичните имена, от които са печелившите, ги измислят специално за предаванията по телевизията. Самата идея, че на някого вече му е провървяло ви води до мисълта, че няма пречка и на вас да ви се случи.

Казвате си, че няма нищо лошо да си вземете билет или два. Но ако всяко минаване през супермаркета или през касата за плащане на битови сметки е придружено с покупка на билет, значи говорим за сериозен проблем.

Според българското Министерство на здравеопазването тото и лото игрите спадат към така наречения "мек хазарт". Терминът не бива да ви подвежда - пристрастяването към него е също толкова лесно и опасно, колкото към традиционните казина, "комар" и залагания.

Хазартната зависимост се натрупва във времето, а процесът обикновено се случва неусетно. В един момент се оказва, че не можете да изкарате спокойно деня си, без да сте си взели поне едно шарено картонче.

Често поривът към хазарт и към постоянни опити за печалба от хазартни игри е начин за бягство от сериозните проблеми. Ритуалът около лотарийните билети идва на мястото на разочарования, несгоди и дори на други видове пристрастеност като такава към алкохол и наркотици.

Същият този ритуал дава измамно усещане за контрол на ситуацията, нереалистичен оптимизъм и дори прилив на адреналин, заради тръпката от неизвестното.

Да бъде различено и диагностицирано подобно вредно поведение може да е трудно, особено когато порокът масово се приема за безобиден.

Още един голям проблемът е, че управлението на средствата в България традиционно е непозната материя. Финансово образование от ранна детска възраст има в държави като Дания, Норвегия и Финландия, но не и в българските училища.

Освен това да се говори за пари и за управлението им не е сред приоритетите в българските семейства. По тази причина израстват поколения, които не могат да контролират правилно финансите си. Първите бързи кредити идват на 18 години и отиват за новия айфон.

Какво общо има това с лотарийните билети?

Всъщност има много общо. Първо, техните купувачи често не отчитат, че имат един допълнителен, но ежедневен разход, който няма (почти) никаква възвращаемост. Цените на билетите са сравнително ниски и мнозина не ги приемат за перо в бюджета. "3 лева - къде не съм ги дал" е силна и устойчива максима. Само че 30 по 3 прави 90 лева... А 90 по 12 прави нова пералня енергиен клас А и по-малко сметки за ток.

Второ, при евентуална печалба ударилият джакпота често не знае какво да прави със сумата, особено ако тя не стига за покупка на недвижим имот. Инвестициите се изчерпват с автомобил или сериозен ремонт на жилището. В много случаи обаче печалбата най-вероятно дори не отива за нещо подобно, а и печалбите не се изплащат на един път, освен ако печелившият не е съгласен да изгуби част от сумата.


Тук идва и един въпрос на морал, но и на закони. Според условията на лотариите лица под 18 години не могат да участват в тях. Само че кога за последно сте виждали продавач да иска лична карта за покупка на билети? А и как се възпитава финансово грамотни деца, когато навсякъде около тях се търкат талони, рекламата им е в праймтайм на водеща национална телевизия, а лице им е топ актьор на България.

Бизнесът с хазарта вече конкурира по приходи тютюневата индустрия. През изминалата година приходите от хазарт са стигнали 3 млрд. лева, което е двоен ръст спрямо последните 10 години. За сравнение през 2017-а пазарът на тютюневи изделия в България е оценен на 3,5 млрд. лв.

В същото време платените данъци от хазарта са 117 млн. лева, тъй като данъчните облекчения в сектора са големи. Това показва анализ на Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията, обявен тази седмица.

Пред "Сега" Тихомир Безлов коментира, че големият въпрос е защо през последните 28 години политически елит и бюрокрация подкрепят нарастването на зависимостта към хазарта сред населението.

Всеки е свободен да харчи средствата си както прецени за добре, но става така, че не много богатият българин е съвсем доброволен спонсор на бизнес за милиони. Докато чака милиони.

 

Източник: Webcafe.bg