Спецмагистрати гледали по 15 дела на ден в 4 зали, във Варна заседават в мазе Делото за източването на над 2,7 млрд. лева от КТБ, по което подсъдимите са 18, ще се разглежда в зала на Софийския районен съд (СРС) на бул. “Ген. Скобелев” 23, а не както досега в специализирания съд.

Причината за смяната на локацията е теснотията на ул. “Черковна” 90. Заседания по КТБ се провеждат поне 3 пъти седмично в най-голямата зала на спецсъда №5. Към момента делото е на фаза “четене на обвинителен акт”, което ще продължи до 2019 г. Броят на страниците, които от прокуратурата са длъжни по закон да прочетат на глас, надхвърля 5 хил. Заседанията започват в 9 ч и приключват вечерта, казва временната шефка на спецсъда Мариета Неделчева, посочвайки, че зала №5 не може да бъде ползвана за други дела, когато е насрочено КТБ. Освен че броят на подсъдимите е 18, от които не се явява само банкерът Цветан Василев, всеки от тях има по 2-ма адвокати. На практика излиза, че най-голямата зала на спецсъда трябва да побере поне над 40 души за всяко заседание.

Председателят на СРС Александър Ангелов е отстъпил зала “Тържествена” и се очаква във вторник, за когато е насрочено следващото заседание по КТБ, то да бъде проведено на бул. “Ген. Скобелев”. Спецсъдът е под един покрив на ул. “Черковна” 90 с апелативния спецсъд, двете специализирани прокуратури и Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Преди 1 г. спецсъдии и прокурори се оплакаха от битовите условия, в които работят, на Висшия съдебен съвет (ВСС), който управлява съдебните сгради.

Решение се взе - правителството прехвърли бившия механотехникум на бул. “Александър Стамболийски” на ВСС и най-вероятно това ще е новият дом на специализираните съдилища и прокуратури. “Сградата е голяма. Преценено бе, че там може да има поне 15 съдебни зали. В момента обаче сградата е в окаяно състояние. Ще отнеме много време да бъде ремонтирана”, казва съдия Неделчева. Според нея засега решението е ДКСИ да се изнесе от ул. “Черковна” 90.

Действително по коридорите на спецсъда от двете страни те посрещат папки с дела, които понякога пречат двама души да се разминат свободно. По щат съдиите там са 19. Заседават в 4 съдебни зали. “На ден се насрочват и са били разглеждани по 15 дела в 4 зали – наказателни общ характер дела и частни наказателни. Понякога изпадаме в патови ситуации”, обяснява Неделчева. Заради това се налага подсъдими и адвокати да чакат с часове, докато се освободи зала. По щат служителите са 50, в момента работят 48. Магистрат от спецправосъдието очертава ситуацията с битовите проблеми така:

“Това е все едно да ти поставят задача да изкопаеш с лопата основи на къща за 1 ден... И да ти се карат, че не си успял, а да имат багер и да не го дават”. “По принцип тази институция бе създадена с идеята да разглежда дела с предмет тежка организирана престъпност, а от ноември 2017 г. и т.нар. дела за корупция по високите етажи. Когато липсват пространство, кабинети, зали и щатове за съдии – всички са притиснати до стената и не могат да си вършат работата качествено”, казва Неделчева. Тя твърди, че колегите пристигат на работа в 8 ч и си тръгват след 20 ч. Преди дни зам. главният прокурор Иван Гешев прогнозира, че до Нова година спецсъдът ще блокира, ако не се решават битовите и кадровите въпроси. “Не намирам становището на Иван Гешев като пряка намеса в работата на съда. Това не е вземане на становище по конкретно дело, което е на производство.

Това е становище за битовите условия, в които съдиите работят, а и е в интерес на прокуратурата делата да се разглеждат бързо”, обяснява Неделчева. Щатовете на спецпрокуратурата от 2012 г. досега са се увеличили 3 пъти. “Знаете, че прокуратурата и съдът са като скачени съдове, когато има много работа в прокуратурата, това рефлектира и в работата на съда”, обосновава се Неделчева. ВСС разкри 2 щата за съдии в спецсъда, но според магистратите там тези нови бройки не стигат. Неотдавна в интервю членът на ВСС Евгени Диков коментира, че не може да разбере защо непрекъснато искат да се увеличава броят на съдиите, с думите “те не могат да се доредят до зала”.

След дългогодишна битка и 4 първи копки и Варна все още няма нова съдебна палата, а служителите на Темида са пръснати в 5 сгради. Юристите са принудени да работят в мазета, на стълбищни площадки и в коридори. Варна е един от първите градове в България със свой съд. Със сигурност е и градът с най-много първи копки на така и непостроена съдебна палата. Още през 1937 г. варненската община взема решение за построяването , но проектът така и не се осъществява. И оттогава всеки подобен проект остава само с добрите намерения. За последния беше намерен терен, бе направена поредната първа копка, дори колективът от архитекти, проектирал сградата, взе престижна международна награда, въпреки че сграда така и няма. А идеята е всички съдебни служители да работят под един покрив както за тяхно улеснение, така и за удобство на всички граждани на морската столица.

Според последния проект новата съдебна палата трябваше да бъде построена за 3 г., да е на 11 етажа, с 2 главни входа за граждани и отделни за магистрати и служители, 18 асансьора, 402 кабинета, 33 съдебни и 9 заседателни зали и 330 паркоместа. Определеният терен бе в централната част на града близо до сградата на Първо РПУ.  

След последната първа копка теренът пустее и буренясва. В момента районните съд и прокуратура, както и военноследствените органи са в една сграда, която е строена преди много години за работническо общежитие и на чиято фасада от години заплашително зее пукнатина. Фоайето на сградата е преградено на “кутийки”, пригодени за съдебни зали. Коридорите по етажите също са преградени. Архивът прелива. Всички отделения на окръжния и апелативния съд пък са “подслонени” в бившата сграда на общинския комитет на БКП на пл. “Независимост” в центъра на Варна. Там ситуацията е повече от плачевна. Има съдебна зала в мазето.

Съдии и прокурори работят по 3-4-ма в един кабинет. “Фактът, че днес всички заинтересовани мислим в една посока, а темата стои категорично на обсъждане и очаква решение, ме кара да вярвам, че 80-годишната сага със съдебната палата в морската столица е на път да получи “зелена светлина”, казва председателката на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян.