За мнозина бежанци Полша е само транзитна спирка по пътя към други страни от ЕС - по-богати и по-гостоприемни, пише Бернар Осер от Франс прес.
"Никой не иска да остане тук. Няма шанс да си намериш работа, апартамент, на практика няма и никаква финансова помощ. Това е причината всички да заминават", обяснява в бежанския център в Линин южно от Варшава трийсетинагодишна чеченка, мюсюлманка и самотна майка на три деца.
Скрила лицето си, тя премълчава и името си от страх да няма проблеми.
Политиката за интеграция в Полша е повече виртуална, а не реална; рядко се случва бежанци да се установят в страната, защото смятат, че повечето поляци са враждебни към мигрантите, особено към мюсюлманите.
От май до октомври броят на местните хора, нежелаещи в Полша да има бежанци, е скочил повече от двойно - от 21 на 43 процента, а доброжелателно настроените са намалели от 72 на 54 процента, показва проучване на Центъра за изследване на общественото мнение (CBOS).
Аднан Саад, бежанец християнин, пристигнал тук със семейството си и още около 200 сирийци по линия на християнска НПО, смятал отначало да се установи трайно в Полша, макар че повечето му сънародници избрали Германия.
Днес той вече е на тяхното мнение. Полските власти "ни дадоха документи и узакониха положението ни; добре, но точно сега имаме нужда от помощ!", заявява Аднан.
"Казвам си, че заминалите за Германия безспорно са имали право", добавя той.
"Рискът все да си на път"
Над 6500 души, повечето чеченци, са поискали през 2014 г. бежански статут в Полша.
Щом подадат молба, настаняват ги в центрове като този в Линин.
Разположен в добре приспособена за целта бивша казарма, този център подслонява в момента 217 души, предимно чеченци, изповядващи исляма. Бежанците получават храна три пъти на ден, автобус кара децата на училище, възрастните могат да посещават курсове по полски език . . . Дотук не е толкова зле.
Най-тежкото идва, щом напуснеш центъра. "Политиката за приемане действа, но интеграционната политика съществува само на хартия", обвинява властите Даниел Бжежински от НПО, която се грижи за деца имигранти.
Държавата предлага на бежанците, напускащи центъра, между 100 и 270 евро месечно за една година. После на практика ги оставя да се оправят сами. Помагат им само НПО и местните власти, които уреждат за тях курсове по полски и понякога ги улесняват в административните стъпки.
Неотдавна Полската сметна палата констатира в доклад, че "липсата на жилища, създаваща риск те постоянно да се местят, недостигът на работни места и фактът, че в Западна Европа паричните помощи са по-високи, разубеждават бежанците да остават в Полша".
"Липсата на държавна политика за интеграция също е политика, според мен това е съзнателен избор, нищо, че няма как да се докаже", коментира Пьотр Бистрянин от фондация "Оцалене" ("Спасение"), която полага усилия за интегриране на имигрантите.
"Като прокажени"
Поведението на управляващите вече два месеца консерватори от "Право и справедливост" (ПиС) - популисти и националисти, далеч не успокоява имигрантите.
По време на предизборната кампания тази есен лидерът на ПиС Ярослав Качински умело яхна вълната на страха от чужденците и стигна дотам, че спомена за рискове от епидемии и "всякакви паразити", които мигрантите можело да внесат в Полша.
"Днес бежанците се страхуват, чувстват се заплашени", посочва Бистрянин. "А най-много страдат децата имигранти. Думите "бежанец" и "мигрант" са станали най-обидните в училище", добавя той.
От няма и година, най-вече "след атентатите в Париж, (някои) се отнасят към бежанците кажи-речи като към прокажени", допълва Бжежински.
"Преди на имигрантите се гледаше добре", но "темата не бе експлоатирана в политически план", посочва той и припомня, че навремето в Полша са пристигнали към 90 000 чеченци и това не е предизвикало обществено напрежение. Повечето впрочем също после са заминали за други страни.
"Отказаха да запишат децата ми в училище, само защото са чеченци . . . Наложи се да умолявам една директорка. Това не е страна за бежанци", смята младата чеченка от приемния център в Линин.
/БТА/
