Световноизвестната цигуларка Мила Георгиева е родена на 21 февруари 1976 г. Свири от 4-годишна, а на 9 прави дует с Минчо Минчев, който я нарича “дете-чудо”. Преди тийнейджърска възраст печели награди на конкурси в Италия, Чехия и България. Учила е при Дороти Дилей в Джулиард скул, Ню Йорк, и Ифра Нийман в Гилдхол скул, Лондон. Живее в Лондон. Омъжена е и има две деца.

Защо избрахте да живеете в Лондон?

Не че съм избирала, по-скоро съпругът ми работи там. Аз съм там и в Щутгарт. Разбира се, Лондон е изключителен град, там съм учила, имам и много познати.

Как разпределяте времето си между Щутгарт и Лондон?

Когато имам ангажименти с оркестъра на радиото в Щутгарт, съм там, падат се около 90 дни годишно. В останалото време съм в Лондон или пътувам за солови концерти.

Отивате в Ню Йорк на 14 години. Това ли беше най-голямото изпитание в живота ви - да се отделите толкова малка от дома?

Баща ми дойде за известно време с мен, а после майка ми за кратко. По онова време да се озовеш от София в Ню Йорк беше доста стряскащо. Особено през 1999-а, когато България не беше толкова отворена към света и тук нямаше толкова информация. За мен бе доста шокиращо. Сега за младото поколение нещата стоят по-различно. По мое време бе все едно съм отишла на Луната. Друго общество, други нрави. Аз не говорех и езика, но постепенно свикнах. Много ми помогна и пианистката Павлина Доковска. Не знам дали отиването ми в Ню Йорк е най-голямото изпитание в живота ми, но беше много голямо. Не ми беше лесно, но научих страшно много, станах самостоятелна. В този град можеш лесно да потънеш и да се изгубиш. Особено ако си младо момиче. След като си преминал през подобно оцеляване, си готов за всякакви промени, нищо не може да те стресне.

Кога и как се запознахте със съпруга си Александър Найденов?

Аз бях в Джулиард скул, мисля че на 20 години. Той беше в Принстън, после дойде в Ню Йорк и станахме по-близки. Впоследствие аз отидох да уча в Лондон. Година по-късно той си намери работа там и отново бяхме заедно. Александър е адвокат.

Какви цигулки сменихте през годините и коя ви е любима?

Имам късмета от оркестъра в Щутгарт да ми дадат Страдивариус от 1703 година. Много съм щастлива от възможността да свиря на такъв стар италиански инструмент. Моята лична цигулка е Зигмунтович - нов инструмент по модел на Страдивариус. Тя е много-много добра. Понякога ми става мъчно, че не свиря на нея достатъчно последните години.