21-годишната Марина Войкова от Елин Пелин преди няколко седмици бе коронясана за новата Мис България. Тя получи стипендия на стойност 8000 евро от училището за мода „Академия дел Лусо” в Милано. Общо 18 момичета се бореха за титлата, а изборът на журито за пореден път породи множество коментари дали са се спрели на точния избор. Почти нищо не се знае за красавицата от модна агенция „Интерсаунд”, собственост на Ирина Папазова.
Пред „ШОУ” Марина разкрива коя всъщност е тя - защо са я наранили негативните коментари, каква е разликата между родните модели и тези в чужбина, какви подли номерца си връткат манекенки. Но и открехва сърцето си за голяма любовна трагедия, преживяна в миналото...
- Марина, как ви се отрази негативизмът след спечелването на „Мис България”?
- Първите няколко дни четях нещата, които се пишеха за мен, и ми беше изключително тъжно. Дори се разплаках. Не обичам хората да ме съдят, без да знаят за какво става въпрос. Те гледат просто обвивката и си говорят. Повечето негативи бяха насочени главно към това, че съм грозна.
Красотата е индивидуално нещо и няма как да бъда красива за всички. Тази негативна вълна обаче се оказа градивна за мен самата. Животът те учи и на лоши неща и трябва да разбереш, че не може всеки да те харесва.
Традицията да се оплюва победителката
бе запазена, но май негативизмът вече секна.
- Християнско сдружение настоява да върнете короната, тъй като сте имали голи снимки...?
- Опитахме се да разберем кое е това християнско сдружение, но не стигнахме до отговор. По-скоро това е платена статия. В България това е често срещана практика. Не виждам нищо негативно в този пиар, който ми направиха. Снимките ми не са голи, а благодарение на него те се популяризираха. Фотосите се намират в моето портфолио, не е нещо, което съм крила. Те са професионални, не са от личния ми архив и за пореден път казвам, че не са голи. Нито за миг не съм съжалила за участието си. Даже бих понесла още негативизъм, защото критиката не я приемам като нещо лошо. Критиката е, за да те научи, че има и друга гледна точка освен твоята.
- Случаят напомня за Мис България 2002, когато заради голи снимки Теди Бургазлиева бе лишена от право за участие на „Мис Свят”...? Нали така?
- В България този род снимки не се приемат добре, ние сме с малко по-закоравели разбирания за много от нещата. На Запад, където ние работим като модели, такъв тип снимки са нещо съвсем естествено и нормално. Няма миска, която да няма подобен род снимки. Ако се разровят, ще открият за всяка една.
- Вие също няма да представите страната ни на престижния конкурс, тъй като лицензът е доста скъп? Съжалявате ли?
- Не съжалявам, тъй като ще представя страна на „Мис Земя” през идната година. Името е по-различно, може и мащабът, но в крайна сметка не е казано, че трябва да участваш на най-големия конкурс, за да се чувстваш красива и значима. Досега
на „Мис Свят” не е била отличавана българка
вероятно заради малката ни страна или пък типът красота, която харесваме в България, не е красотата за навън. На мен са ми казвали, че красотата ми не е много типична за една миска, малко по-различен тип съм и ме сравняват с рускиня, тъй като нямам много български черти.
- А какво ви е странното на едното ви око, че ви изкараха с разместена контактна леща по време на конкурса?
- Много се смях, когато научих за тези твърдения. Толкова да не знаеш и да се опитваш да кажеш нещо, понякога те провокира да говориш глупости. Имам хетерохромия и половината от едното око ми е в друг цвят. Някои хора са изцяло с две различни очи, при мен е частично. Но не съм била с лещи на конкурса.
- Пътувате много по чужбина. Можете ли да кажете каква е разликата между моделите там и тези тук? Знаем славата на българските момичета каква е....?
- В чужбина, където и да отидеш, си просто една от всички. С нищо не си повече от другите. Наравно ходите по кастинги. Там това не става по снимки, както се прави в България. Всяка ходи на кастинг и се получава огромно струпване на момичета, а шансът да те изберат, е минимален. Има много модели и конкуренцията е голяма. Но пък ако те изберат за нещо голямо като билборд, печелиш страшно много. Благодарение на твоето лице и те печелят и затова се плаща добре за разлика от родината ни. Когато отворя един каталог и видя готина жена по бельо, веднага бих си го купила и аз, защото й стои добре и му придава друг облик. Ако моделът не е добър, то няма как да те влечатли и продукът, който се рекламира.
Честно да си кажа, момичетата в чужбина са злобни. Конкуренцията те притиска да се бориш със зъби и нокти. Когато пътуваме по кастинги и ревюта живеем в апартаменти всичките момичета. През това време се правят много подли номерца. На мен са ми изчезвали неща. На кастингите ходим изчистено облечени и
веднъж ми откраднаха черните дънки
с които трябваше да се явя. Както се досещате, не нося 50 чифта при пътуванията си. То това си е един голям урок в живота.
- Имаше ли подобни неприятни номерца зад кулисите на „Мис България”?
- В интерес на истината нямаше. Аз също очаквах да има много лигли с безброй капризи, които ще ме изнервят. Но момичетата се оказаха свестни и с някои от тях се чуваме след конкурса.
- Свободно ли е сърцето на „Мис България” и преживявали ли сте някаква трагедия в любовта, която ви е оставила някакъв белег?
- Не е свободно сърцето ми, за жалост на много мъже. Има го това нещо с трагедията, всеки го е преживявал в любовта. Аз бях малка и не съм била способна да удържа силата на тази любов. Може да съм била малка, но знам, че съм я изпитала. Просто се разочаровах и не се чувствах добре, тъй като връзката продължи доста дълго.
Не е кой знае какво важно, просто ме е научило в личен план на нещо. Не се разбирахме и трябваше да се разделим, което на мен ми беше като гръм от ясно небе. А когато човек е по-малък, си гради едни измислени светове, но в един момент попадаш в реалността и виждаш, че няма как да живееш само с розовите си очила. Разочароваш се и си го преживяваш като любовно разочарование, драма. С този човек съм от 16-годишна и когато се разделихме аз бях вече на 19.
Математичка е, но иска да учи хлапета
Десет години съм спортувала баскетбол. Повече бях наблегнала на учене, тъй като исках да се чувствам стабилна и да изградя по-сигурен профил.
Образованието ти носи някаква сигурност. Завършила съм математическата гимназия. След това записах Българска филология и по времето на студентството ми започнах да се занимавам и с мода. Ходя и на курсове по психология.
Представям си се в ролята на учителка. За мен работата с деца е много терапевтична. Бих го правила, но не и като основно занимание.
Финансовото заплащане на преподавателите е изключително ниско и няма да мога да се издържам само от това. По-скоро като нещо допълнително.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Пред „ШОУ” Марина разкрива коя всъщност е тя - защо са я наранили негативните коментари, каква е разликата между родните модели и тези в чужбина, какви подли номерца си връткат манекенки. Но и открехва сърцето си за голяма любовна трагедия, преживяна в миналото...
- Марина, как ви се отрази негативизмът след спечелването на „Мис България”?
- Първите няколко дни четях нещата, които се пишеха за мен, и ми беше изключително тъжно. Дори се разплаках. Не обичам хората да ме съдят, без да знаят за какво става въпрос. Те гледат просто обвивката и си говорят. Повечето негативи бяха насочени главно към това, че съм грозна.
Красотата е индивидуално нещо и няма как да бъда красива за всички. Тази негативна вълна обаче се оказа градивна за мен самата. Животът те учи и на лоши неща и трябва да разбереш, че не може всеки да те харесва.
Традицията да се оплюва победителката
бе запазена, но май негативизмът вече секна.
- Християнско сдружение настоява да върнете короната, тъй като сте имали голи снимки...?
- Опитахме се да разберем кое е това християнско сдружение, но не стигнахме до отговор. По-скоро това е платена статия. В България това е често срещана практика. Не виждам нищо негативно в този пиар, който ми направиха. Снимките ми не са голи, а благодарение на него те се популяризираха. Фотосите се намират в моето портфолио, не е нещо, което съм крила. Те са професионални, не са от личния ми архив и за пореден път казвам, че не са голи. Нито за миг не съм съжалила за участието си. Даже бих понесла още негативизъм, защото критиката не я приемам като нещо лошо. Критиката е, за да те научи, че има и друга гледна точка освен твоята.
- Случаят напомня за Мис България 2002, когато заради голи снимки Теди Бургазлиева бе лишена от право за участие на „Мис Свят”...? Нали така?
- В България този род снимки не се приемат добре, ние сме с малко по-закоравели разбирания за много от нещата. На Запад, където ние работим като модели, такъв тип снимки са нещо съвсем естествено и нормално. Няма миска, която да няма подобен род снимки. Ако се разровят, ще открият за всяка една.
- Вие също няма да представите страната ни на престижния конкурс, тъй като лицензът е доста скъп? Съжалявате ли?
- Не съжалявам, тъй като ще представя страна на „Мис Земя” през идната година. Името е по-различно, може и мащабът, но в крайна сметка не е казано, че трябва да участваш на най-големия конкурс, за да се чувстваш красива и значима. Досега
на „Мис Свят” не е била отличавана българка
вероятно заради малката ни страна или пък типът красота, която харесваме в България, не е красотата за навън. На мен са ми казвали, че красотата ми не е много типична за една миска, малко по-различен тип съм и ме сравняват с рускиня, тъй като нямам много български черти.
- А какво ви е странното на едното ви око, че ви изкараха с разместена контактна леща по време на конкурса?
- Много се смях, когато научих за тези твърдения. Толкова да не знаеш и да се опитваш да кажеш нещо, понякога те провокира да говориш глупости. Имам хетерохромия и половината от едното око ми е в друг цвят. Някои хора са изцяло с две различни очи, при мен е частично. Но не съм била с лещи на конкурса.
- Пътувате много по чужбина. Можете ли да кажете каква е разликата между моделите там и тези тук? Знаем славата на българските момичета каква е....?
- В чужбина, където и да отидеш, си просто една от всички. С нищо не си повече от другите. Наравно ходите по кастинги. Там това не става по снимки, както се прави в България. Всяка ходи на кастинг и се получава огромно струпване на момичета, а шансът да те изберат, е минимален. Има много модели и конкуренцията е голяма. Но пък ако те изберат за нещо голямо като билборд, печелиш страшно много. Благодарение на твоето лице и те печелят и затова се плаща добре за разлика от родината ни. Когато отворя един каталог и видя готина жена по бельо, веднага бих си го купила и аз, защото й стои добре и му придава друг облик. Ако моделът не е добър, то няма как да те влечатли и продукът, който се рекламира.
Честно да си кажа, момичетата в чужбина са злобни. Конкуренцията те притиска да се бориш със зъби и нокти. Когато пътуваме по кастинги и ревюта живеем в апартаменти всичките момичета. През това време се правят много подли номерца. На мен са ми изчезвали неща. На кастингите ходим изчистено облечени и
веднъж ми откраднаха черните дънки
с които трябваше да се явя. Както се досещате, не нося 50 чифта при пътуванията си. То това си е един голям урок в живота.
- Имаше ли подобни неприятни номерца зад кулисите на „Мис България”?
- В интерес на истината нямаше. Аз също очаквах да има много лигли с безброй капризи, които ще ме изнервят. Но момичетата се оказаха свестни и с някои от тях се чуваме след конкурса.
- Свободно ли е сърцето на „Мис България” и преживявали ли сте някаква трагедия в любовта, която ви е оставила някакъв белег?
- Не е свободно сърцето ми, за жалост на много мъже. Има го това нещо с трагедията, всеки го е преживявал в любовта. Аз бях малка и не съм била способна да удържа силата на тази любов. Може да съм била малка, но знам, че съм я изпитала. Просто се разочаровах и не се чувствах добре, тъй като връзката продължи доста дълго.
Не е кой знае какво важно, просто ме е научило в личен план на нещо. Не се разбирахме и трябваше да се разделим, което на мен ми беше като гръм от ясно небе. А когато човек е по-малък, си гради едни измислени светове, но в един момент попадаш в реалността и виждаш, че няма как да живееш само с розовите си очила. Разочароваш се и си го преживяваш като любовно разочарование, драма. С този човек съм от 16-годишна и когато се разделихме аз бях вече на 19.
Математичка е, но иска да учи хлапета
Десет години съм спортувала баскетбол. Повече бях наблегнала на учене, тъй като исках да се чувствам стабилна и да изградя по-сигурен профил.
Образованието ти носи някаква сигурност. Завършила съм математическата гимназия. След това записах Българска филология и по времето на студентството ми започнах да се занимавам и с мода. Ходя и на курсове по психология.
Представям си се в ролята на учителка. За мен работата с деца е много терапевтична. Бих го правила, но не и като основно занимание.
Финансовото заплащане на преподавателите е изключително ниско и няма да мога да се издържам само от това. По-скоро като нещо допълнително.
Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
