В града хората са убедени, че пачката с банкноти, опакована в обикновена хартия, е оставена от местната гинеколожка д-р Антоанет Топчиян. “Пакетчето беше правоъгълно, здраво облепено с тиксо. В първия момент си помислих, че може да е бомба, но любопитството ми надделя и разтворих единия ъгъл.

Шашнах се, като видях вътре пари.” Така клисарката на храм “Св. Иван Рилски” в Асеновград Катерина Караиванова описва преживяванията си от паметната утрин на 28 май 2001 година. Тогава в строящия се още храм тя намира 42 500 германски марки.Голямата сума, опакована в обикновена хартия, била върху касичката за дарения в стаичка, служеща за изповедалня.

В нея се съхранявали икони и кръстът, който бил забит при първата копка на църквата. Катерина веднага извикала друга жена и един от майсторите зидари. Обадили се и на председателя на църковното настоятелство отец Александър Андонов.

Когато той пристигнал, целият кв. “Баба Тонка” в града, където се изграждал храмът, гърмял от новината за намерената валута. “Нямаше бележка от кого е. Внесохме парите в банка, а после с тях завършихме “Св. Иван Рилски” за 2-3 месеца. Парите бяха точно толкова, колкото ни трябваха”, разказва свещеникът. 

И досега асеновградчани се чудят кой е незнайният благодетел. 16 г. името му остава в тайна. Първоначално в града се понесла мълва, че пачките са оставени от богагаш, тъй като във въпросния ден бил забелязан черен мерцедес пред църквата. Шофьорът на скъпия автомобил бил добре облечен, личало си, че е човек от сой.

Според друг слух мистериозният спомоществовател е мюсюлманин с бизнес в Германия. Някои асеновградчани смятат, че парите са дадени от човек с гузна съвест, който е искал по този начин да изкупи тежък грях. Повечето жители на града обаче са убедени, че дарението е направено от местната лекарка гинеколожка д-р Антоанет Топчиян.

“Тя често идваше в храма и носеше продукти, за да готвим на майсторите. Знаеше, че няма пари за иконостаса и изписването на стените. Голямата сума се появи в критичен момент”, обяснява служителката в “Св. Иван Рилски” Елена Михайлова.

По думите ѝ, докато храмът бил в строеж, много хора идвали в него, за да видят докъде са стигнали работите, и всеки би могъл да остави незабелязано пачките. Според Михайлова бащата на лекарката се изпуснал, че дъщеря му е дарителката.

На въпроса дали е тя д-р Антоанет Топчиян отговаря: “Не мога да кажа.” В Асеновград е известна като щедър човек и добър професионалист. Работи в местната болница. “От малка помагаше на нуждаещите се. В училище имаше прякор Гривата заради гъстата и къдрава коса.

Животът ѝ не беше лек. Говори се, че е изживяла любовна драма. Може би заради това е дала парите. Някои я смятат за луда, други я благославят, че го е направила”, казва съученичката на докторката Атанаска Аргирова. Тя добавя, че д-р Топчиян преглеждала и бедни пациентки без пари в частния си кабинет.

 “Лекарската професия задължава този, който я упражнява, да проявява хуманност. Надявам се така да се приближавам до Бога. Вярата в него ме спасява. Благодарение на нея сме оцелели през вековете”, коментира лекарката.

За нея се говори, че е много религиозна. Хористка е в църквата “Св. Атанасий”, където служи отец Александър Андонов. “Питал съм я дали тя е оставила парите за довършването на храма, но отрича. Задавал съм ѝ и въпроса как живее, като преглежда безплатно.

Казва: “Аз си знам”, коментира свещеникът. Той също е убеден, че д-р Топчиян е мистериозният дарител на храма. Гинеколожката е била близка приятелка с една от инициаторките за построяването на “Св. Иван Рилски” - Димитрина Вангелова.

Възрастната асеновградчанка членувала в местното дружество “Свето Благовещение” заедно с други жени, които се грижели за параклисите в околността. Тяхна била идеята да се построи църква на името на свети Иван Рилски, тъй като мощите му минали през кв. “Баба Тонка” при пренасянето им в Рилския манастир. Цели 4 г. жените от дружеството се разкарвали по институции, за да получат разрешение за храма. /Марица.бг