Никой не е виждал идеалното семейство и истинската любов,
но всички знаят, че те съществуват. За съпружеските отношения са ни разказвали родителите, психолозите, писателите, режисьорите. Така се създават митове - красиви, но често нямащи никакво отношение към реалния живот.

Мит първи
Съпрузите са едно цяло и крачат през живота в хармония.

Реалността
Случва се между хора, които страдат от специфична форма на невроза, твърдят много психолози. Това не е “голямата любов”, нито “идеалното семейство”. Неврозата се изразява в това, че такъв човек може да съществува само когато до него има друг човек. Под маската на взаимната привързаност такава двойка крие в себе си противоречия. Един от двамата започва да се отдръпва. За другия това се превръща в трагедия. Между такива хора е популярен митът за “двете половинки”, които се търсят по света, за да създадат идеалното цяло. На зрелия човек и през ум не му минава, че той е нещо незавършено - една половинка. Макар че в ранния стадий на влюбеността всеки е изпитвал нещо подобно.

Мит втори
Съпрузите трябва да имат пълно сходство на възгледите си по жизненоважните въпроси. Те не могат да са щастливи, докато не изгладят основните противоречия между себе си.

Реалността
Психолози твърдят, че не са срещали случаи, когато продължителните конфликти намират решение.
А хората, които имат принципно различни възгледи по жизненоважни въпроси като възпитанието на децата, харченето на пари, общуването с роднини, все пак могат да бъдат щастливи. Първо, защото те не правят от тези разлики във възгледите трагедии. Второ, те “позволяват” на другия да има различно мнение, без да смятат, че единия е прав, а другият не. Те поставят хармонията в отношенията си по-високо от разногласията. С времето разногласията престават да са толкова актуални.

Мит трети
Семейството може да е идеално, когато съпрузите имат общи интереси, които ги свързват завинаги - например съвместен бизнес или общо увлечение.

Реалността
Семейството се гради около различни интереси. Един от най-успешните бракове е този, при който съпрузите смятат, че главното е реализацията на партньора в социалната сфера. И двамата правят кариера, но не е задължително да е в една сфера. Не по-малко успешен е и традиционния вид брак. Там никой не се интересува от професията на другия. Мъжът работи, за да печели пари, а жената се грижи за къщата и децата. Съпрузите имат достатъчно допирни точки - живеят, спят, вечерят заедно, отглеждат децата си, навестяват родителите си, ходят на почивка. Ако не ходят заедно на курсове по икебана, не означава, че нещо куца.

Мит четвърти
При идеалните отношения партньорите дават изблик на чувствата си. Семействата, в които често се карат, са по-здрави.

Реалността
Някои съпрузи не се церемонят един с друг - казват си всичко. Чести са безпочвените обвинения. Ако тези отношения устройват и двамата, всичко е наред. Но има семейства, които са се разпаднали по тази причина. По-добре да сдържаме гнева си, отколкото да изливаме емоциите си безконтролно. Някои двойки си определят “време за изразяване на претенциите”, когато изсипват обвиненията. В останалото време членовете на семейството са свободни от “нападения”. Други решават да се критикуват само постъпките, а не личността. Важно е тези “закони” да съществуват и да се спазват от двете страни.

Мит пети
Идеалните семейства нямат нищо общо
със секса. Той се превръща в изпълнение на съпружески дълг.

Реалността
Това е един от най-разрушителните митове. Семейството “започва” със сексуална близост, но често точно нея съпрузите първо пренасят в жертва. А отсъствието на интимна близост или свеждането й до “изпълнение на съпружески дълг” разрушава семейството. Жената започва да си мисли, че е непривлекателна, а мъжът чувства неувереност, и то не само в половата сфера. А сексът е най-интимното чувство на човека и неговата липса нанася най-силния удар по цялата му същност. Много семейства са оцелели, защото на фона на много конфликти са имали прекрасни сексуални отношения.