Деян Топалски е роден в Плевен през 1983 г. Завършил е СОУ „Иван Вазов” в родния си град с профил математика-информатика. Висшето си образование завършва в Техническият университет в София, специалност „Индустриален мениджмънт”. Любовта му към бойните изкуства започва още в четвърти клас. Започва с киокушин карате, след това изучава тънкостите на таекуондо, но най-много години посвещава на кикбокса. Седем пъти е заемал първото място на държавни първенства в различните правилници – К1 и лоукик. В момента Топалски е сред най-видните родни ММА бойци.
Топалски беше един от участниците в риалитито “ВИП брадър”, където стана обект на внимание и доста интриги. Едно от най-искрените си интервюта коравият мъж дава за народното издание.
- Деяне, винаги ми е било интересно връзката между един ММА боец, книгите, високия ти коефициент на интелигентност. Защо хората смятат, че спортистите са тъпи?
- Всички ние, по един или друг начин, сме жертва на предразсъдъците си. Това е простото обяснение на въпроса ти. Сега аз мога да започна да обяснявам какви момчета има в нашите среди, колко хора с образование - инженери, финансисти, адвокати, компютърни специалисти... Истината е, че хората се делят на два вида - такива, които стават и такива, които не стават. И във всяка една обществена група има гнили ябълки, има недоузрели, има и чудесни, сочни и ароматни. /смее се/ . Отказал съм се да защитавам интелекта на ММА бойците. Мога да говоря само за себе си.
Да, такъв съм – имам висше образование от Техническия университет в София, говоря чужд език, управител съм на голяма международна компания и да - рано сутрин и късно вечер
подлагам доброволно себе си на ПОЗВОЛЕНО насилие
/смее се/.
- Как минава един твой ден? Правиш ли си предварителни планове?
- В това отношение съм почти робот - денят ми има строг график и е с ужасна продължителност. Излизам сутрин в 7 и се прибирам вечер в 10.
Започвам деня с тренировка. Сутрин основно работя върху кондиционната си подготовка с моя треньор в тази област Александър Георгиев. После ме подхващат служебните ангажименти покрай „Ен Ес Ей България” – фирмата, която управлявам. Вечер отново съм в залата за втората си тренировка, в която работя основно върху подобряването на техническите си качества в бойните спортове – с боксовия ми треньор Венцислав Иванов в ЦСКА или със спаринг партньорите си. След своята тренировка отивам в друга зала, където водя тренировката на моя клуб “Френдс ММА”, където се подготвят доста момчета и момичета.
И накрая, почти лазейки, се завличам в дома си.
- Ти си зодия Овен. Мъжете от тази зодия са доста импулсивни. При теб така ли е и съжаляваш ли впоследствие, ако не си обмислил нещо?
- Опитвам се да не съжалявам за нищо, което съм направил в този живот. Изобщо повлече ли се човек по тази спирала, пътят е само надолу. Допускал съм и допускам много грешки заради темперамента си, но в пъти повече съм постъпвал правилно именно заради импулсивността си.
Така че, приемам всичко – добро и лошо, като експирианс, отчитам последствията и …продължаваме напред!
- Нека те върна към участието ти във ВИП брадър. Честно казано, тогава не очаквах да видя човек като теб в подобно предаване. Кое те мотивира да участваш и сега съжаляваш ли?
- Аз също не виждах себе си в това предаване. Противник съм на формата като цяло, защото той разчита на интригата, на скандала, за да придобие рейтинг. От своя страна пък аз съм много директен и открит човек, чуждо ми е интриганството. Така че и аз не виждах как ще се включа в играта. Истината е, че ме склони хонорарът, който беше чудесен. Максимално съм директен.
- Тогава жълтите медии те набедиха във връзка с Преслава. Познавахте ли се преди Къщата и виждал ли си я след това?
- Да, това нещо ме удари като гръм от ясно небе още вечерта след като излязох от къщата. Аз изобщо не очаквах да има нищо в тази посока, тъй като никога не сме флиртували с Петя или с Моника /Валериева – б. а./ или пък със Светлана /Василева – б. а/. С всички жени се държах така, както и с мъжете – абсолютно добронамерено и приятелски. Нищо повече. Сега, ясно ми е, че мисията, в която ни разделиха на екранни двойки, е повлияла …или не – по-скоро е била създадена с такава цел. Но не съм отдавал никога значение на това и заради това се изненадах, като излязох. Колкото до другия въпрос – не, не се познавахме с Петя преди шоуто и да – виждахме се веднъж или два пъти след това – ходихме на представление на Гъмов, на което бях взел и приятелката ми Гергана /Капзамалова – б. а./ с мен.
- Свързаха те наскоро с Моника Валериева...
- С Моника сме приятели от “ВИП брадър” и до там. С нея се видяхме на концерта на “Ритон”, на който и двамата бяхме поканени. Имахме покани с точно отбелязани места на тях и за това седнахме през един ред, сравнително близо един до друг, както ни бяха разпределили Катя и Здравко. Е, това е цялата случка, а те ни изкараха едва ли не сме гаджета. Смешна работа.
- Защо се разделихте с Гергана Капзамалова. Имаше какви ли не спекулации в медиите около връзката ви...
- Това, което се случи между нас, е това, което се случва, когато торнадо срещне изригващ вулкан…. И двамата сме твърди и чепати характери, трудни за обуздаване и никой не бе готов да се остави да бъде воден. А любовта е точно това –
да застреляш себе си
и да се предадеш изцяло в ръцете на другия и въпреки това да останеш личност. Абе, сложна работа.
- Имаш отново жена до себе си. Как приема битките ти. Не се ли страхува. Гледа ли ги?
- Жената до мен…. Времето си прекарваме винаги заедно, когато сме свободни, тъй като нейната ангажираност е поне толкова, колкото е и моята – огромна. За това реално не прекарваме много време заедно, но прекарваме всичкото си свободно време заедно! Колкото до отношението й към боевете - о да, харесва й (смее се). Не е от типа жени, които изпитват притеснение от това нещо. Напротив – мисля, че се наслаждава.
- Искам да поговорим за ринга. Как прие семейството ти идеята да се занимаваш с ММА, подкрепиха ли те?
- Този въпрос никога не е стоял.
Никога не съм чакал някой да ме подкрепи
за каквото и да било. Аз напуснах дома си на 18 и от тогава съм взел всичките си правилни или грешни решения сам. Без да питам никой. Смятам, че така е правилно. А и така нямам възможност да хвърля вината после върху друг. Не изпитвам нужда от подкрепа от хората като цяло. Имам нужда от подкрепата на един- единствен човек, който стои от дясно на мен. За всичко друго имам себе си!
- Изпитваш ли съжаление към противника?
- Съжаление е последното, което изпитвам към противниците си. Щом са се качили на ринга, значи са поели риска съзнателно. Както и не искам никой да съжалява мен.
- Коя беше най-трудната ти битка?
- С грузинеца Заури Майсурадзе миналата година. Понесох много бой в първия рунд, много поражения по лицето и тялото. След това успях да се събера и да взема убедително втория и особено третия рунд и спечелих мача, но е факт, че известно време след мача си стоях вкъщи.
- Много млади момчета са запалени по този спорт, някои хора дори обвиняват ММА бойците за побоищата по дискотеките. Какво мислиш по темата?
- Обвиняват ни само хора, които никога не са го практикували този спорт. Само това ще кажа. Чиновници, псевдоанализатори и т. н. Ако го бяха тренирали, щяха да знаят, че първото нещо, което научаваш в залата в спорт като нашия, е колко много не можеш да се биеш. Като влезеш в залата
и те набият още първата седмица
по-тренираните и опитни момчета, после се осъзнаваш. А докато стигне времето да си на достатъчно високо ниво в спорта, вече си провел толкова спаринги, мачове и тренировки на предела на възможностите си, че последното, с което ти се занимава, е още да се разправяш със същото по улиците. Така стоят нещата. И това е само едната страна, другата страна е вече дисциплината, която изграждат тези спортове в подрастващите. Уважението към по-големия, по-можещия. Уважението, което не ти се налага, а изпитваш сам на гърба си.
- Може ли да се каже, че имаш две лица: това на ринга, където си безпощаден и това в живота, където четеш книги, разхождаш кучето?
- Не, лицето е едно и също. Няма противопоставяне между четенето на книги и ринга. Няма нищо, което да отблъсква едното от другото. Рингът и любовта към любимо същество – било то куче или човек не са несъвместими. Просто
има място и време за абсолютно всичко
- Би ли ми издал тайната на успешния спортист!?
- Много е елементарна – да не се отказва никога дори когато никой не вярва в него. Особено тогава. Срещам повече критика , отколкото подкрепа винаги. Понякога 95 към 5%. Но и съм достатъчно „перде“, че да не ми пука. Това е важното, за да не се откажеш. А откажеш ли се… е няма как да успееш.
- Каква е най-голямата ти мечта в живота и това, което искаш да постигнеш?
- Семейството, разбира се. Жена, две деца и поне толкова кучета. И спокойствие. Да мога да си позволя да не мисля за нищо, да си лежа в хамака на вилата, децата и кучетата да се забавляват заедно, а жена ми да ми носи по някоя мента…
Едно интервю на Костадин КОСТОВ
Китарата му липсва
Ако не бях станал ММА-боец, можеше да съм музикант. Като дете свирех усилено на китара. Имахме група… Бяха страхотни години. Много ми харесваше, но предпочетох бойните спортове, които харесвах още повече. Сега сигурно 10-15 години не съм пипал китарата. И понякога ми липсва, признава Топалски пред “ШОУ”
Кучето му е особняк като него
Приемам кучето си като син. Моят „син“ е ужасяващо красив екземпляр от породата. Нямам желания да го водя по изложби обаче. Повече ме радва като тича из двора. А и не се погажда добре с други кучета, нито с хора… Да кажем, че прилича на баща си, разкрива ММА-боецът.
Топалски беше един от участниците в риалитито “ВИП брадър”, където стана обект на внимание и доста интриги. Едно от най-искрените си интервюта коравият мъж дава за народното издание.
- Деяне, винаги ми е било интересно връзката между един ММА боец, книгите, високия ти коефициент на интелигентност. Защо хората смятат, че спортистите са тъпи?
- Всички ние, по един или друг начин, сме жертва на предразсъдъците си. Това е простото обяснение на въпроса ти. Сега аз мога да започна да обяснявам какви момчета има в нашите среди, колко хора с образование - инженери, финансисти, адвокати, компютърни специалисти... Истината е, че хората се делят на два вида - такива, които стават и такива, които не стават. И във всяка една обществена група има гнили ябълки, има недоузрели, има и чудесни, сочни и ароматни. /смее се/ . Отказал съм се да защитавам интелекта на ММА бойците. Мога да говоря само за себе си.
Да, такъв съм – имам висше образование от Техническия университет в София, говоря чужд език, управител съм на голяма международна компания и да - рано сутрин и късно вечер
подлагам доброволно себе си на ПОЗВОЛЕНО насилие
/смее се/.
- Как минава един твой ден? Правиш ли си предварителни планове?
- В това отношение съм почти робот - денят ми има строг график и е с ужасна продължителност. Излизам сутрин в 7 и се прибирам вечер в 10.
Започвам деня с тренировка. Сутрин основно работя върху кондиционната си подготовка с моя треньор в тази област Александър Георгиев. После ме подхващат служебните ангажименти покрай „Ен Ес Ей България” – фирмата, която управлявам. Вечер отново съм в залата за втората си тренировка, в която работя основно върху подобряването на техническите си качества в бойните спортове – с боксовия ми треньор Венцислав Иванов в ЦСКА или със спаринг партньорите си. След своята тренировка отивам в друга зала, където водя тренировката на моя клуб “Френдс ММА”, където се подготвят доста момчета и момичета.
И накрая, почти лазейки, се завличам в дома си.
- Ти си зодия Овен. Мъжете от тази зодия са доста импулсивни. При теб така ли е и съжаляваш ли впоследствие, ако не си обмислил нещо?
- Опитвам се да не съжалявам за нищо, което съм направил в този живот. Изобщо повлече ли се човек по тази спирала, пътят е само надолу. Допускал съм и допускам много грешки заради темперамента си, но в пъти повече съм постъпвал правилно именно заради импулсивността си.
Така че, приемам всичко – добро и лошо, като експирианс, отчитам последствията и …продължаваме напред!
- Нека те върна към участието ти във ВИП брадър. Честно казано, тогава не очаквах да видя човек като теб в подобно предаване. Кое те мотивира да участваш и сега съжаляваш ли?
- Аз също не виждах себе си в това предаване. Противник съм на формата като цяло, защото той разчита на интригата, на скандала, за да придобие рейтинг. От своя страна пък аз съм много директен и открит човек, чуждо ми е интриганството. Така че и аз не виждах как ще се включа в играта. Истината е, че ме склони хонорарът, който беше чудесен. Максимално съм директен.
- Тогава жълтите медии те набедиха във връзка с Преслава. Познавахте ли се преди Къщата и виждал ли си я след това?
- Да, това нещо ме удари като гръм от ясно небе още вечерта след като излязох от къщата. Аз изобщо не очаквах да има нищо в тази посока, тъй като никога не сме флиртували с Петя или с Моника /Валериева – б. а./ или пък със Светлана /Василева – б. а/. С всички жени се държах така, както и с мъжете – абсолютно добронамерено и приятелски. Нищо повече. Сега, ясно ми е, че мисията, в която ни разделиха на екранни двойки, е повлияла …или не – по-скоро е била създадена с такава цел. Но не съм отдавал никога значение на това и заради това се изненадах, като излязох. Колкото до другия въпрос – не, не се познавахме с Петя преди шоуто и да – виждахме се веднъж или два пъти след това – ходихме на представление на Гъмов, на което бях взел и приятелката ми Гергана /Капзамалова – б. а./ с мен.
- Свързаха те наскоро с Моника Валериева...
- С Моника сме приятели от “ВИП брадър” и до там. С нея се видяхме на концерта на “Ритон”, на който и двамата бяхме поканени. Имахме покани с точно отбелязани места на тях и за това седнахме през един ред, сравнително близо един до друг, както ни бяха разпределили Катя и Здравко. Е, това е цялата случка, а те ни изкараха едва ли не сме гаджета. Смешна работа.
- Защо се разделихте с Гергана Капзамалова. Имаше какви ли не спекулации в медиите около връзката ви...
- Това, което се случи между нас, е това, което се случва, когато торнадо срещне изригващ вулкан…. И двамата сме твърди и чепати характери, трудни за обуздаване и никой не бе готов да се остави да бъде воден. А любовта е точно това –
да застреляш себе си
и да се предадеш изцяло в ръцете на другия и въпреки това да останеш личност. Абе, сложна работа.
- Имаш отново жена до себе си. Как приема битките ти. Не се ли страхува. Гледа ли ги?
- Жената до мен…. Времето си прекарваме винаги заедно, когато сме свободни, тъй като нейната ангажираност е поне толкова, колкото е и моята – огромна. За това реално не прекарваме много време заедно, но прекарваме всичкото си свободно време заедно! Колкото до отношението й към боевете - о да, харесва й (смее се). Не е от типа жени, които изпитват притеснение от това нещо. Напротив – мисля, че се наслаждава.
- Искам да поговорим за ринга. Как прие семейството ти идеята да се занимаваш с ММА, подкрепиха ли те?
- Този въпрос никога не е стоял.
Никога не съм чакал някой да ме подкрепи
за каквото и да било. Аз напуснах дома си на 18 и от тогава съм взел всичките си правилни или грешни решения сам. Без да питам никой. Смятам, че така е правилно. А и така нямам възможност да хвърля вината после върху друг. Не изпитвам нужда от подкрепа от хората като цяло. Имам нужда от подкрепата на един- единствен човек, който стои от дясно на мен. За всичко друго имам себе си!
- Изпитваш ли съжаление към противника?
- Съжаление е последното, което изпитвам към противниците си. Щом са се качили на ринга, значи са поели риска съзнателно. Както и не искам никой да съжалява мен.
- Коя беше най-трудната ти битка?
- С грузинеца Заури Майсурадзе миналата година. Понесох много бой в първия рунд, много поражения по лицето и тялото. След това успях да се събера и да взема убедително втория и особено третия рунд и спечелих мача, но е факт, че известно време след мача си стоях вкъщи.
- Много млади момчета са запалени по този спорт, някои хора дори обвиняват ММА бойците за побоищата по дискотеките. Какво мислиш по темата?
- Обвиняват ни само хора, които никога не са го практикували този спорт. Само това ще кажа. Чиновници, псевдоанализатори и т. н. Ако го бяха тренирали, щяха да знаят, че първото нещо, което научаваш в залата в спорт като нашия, е колко много не можеш да се биеш. Като влезеш в залата
и те набият още първата седмица
по-тренираните и опитни момчета, после се осъзнаваш. А докато стигне времето да си на достатъчно високо ниво в спорта, вече си провел толкова спаринги, мачове и тренировки на предела на възможностите си, че последното, с което ти се занимава, е още да се разправяш със същото по улиците. Така стоят нещата. И това е само едната страна, другата страна е вече дисциплината, която изграждат тези спортове в подрастващите. Уважението към по-големия, по-можещия. Уважението, което не ти се налага, а изпитваш сам на гърба си.
- Може ли да се каже, че имаш две лица: това на ринга, където си безпощаден и това в живота, където четеш книги, разхождаш кучето?
- Не, лицето е едно и също. Няма противопоставяне между четенето на книги и ринга. Няма нищо, което да отблъсква едното от другото. Рингът и любовта към любимо същество – било то куче или човек не са несъвместими. Просто
има място и време за абсолютно всичко
- Би ли ми издал тайната на успешния спортист!?
- Много е елементарна – да не се отказва никога дори когато никой не вярва в него. Особено тогава. Срещам повече критика , отколкото подкрепа винаги. Понякога 95 към 5%. Но и съм достатъчно „перде“, че да не ми пука. Това е важното, за да не се откажеш. А откажеш ли се… е няма как да успееш.
- Каква е най-голямата ти мечта в живота и това, което искаш да постигнеш?
- Семейството, разбира се. Жена, две деца и поне толкова кучета. И спокойствие. Да мога да си позволя да не мисля за нищо, да си лежа в хамака на вилата, децата и кучетата да се забавляват заедно, а жена ми да ми носи по някоя мента…
Едно интервю на Костадин КОСТОВ
Китарата му липсва
Ако не бях станал ММА-боец, можеше да съм музикант. Като дете свирех усилено на китара. Имахме група… Бяха страхотни години. Много ми харесваше, но предпочетох бойните спортове, които харесвах още повече. Сега сигурно 10-15 години не съм пипал китарата. И понякога ми липсва, признава Топалски пред “ШОУ”
Кучето му е особняк като него
Приемам кучето си като син. Моят „син“ е ужасяващо красив екземпляр от породата. Нямам желания да го водя по изложби обаче. Повече ме радва като тича из двора. А и не се погажда добре с други кучета, нито с хора… Да кажем, че прилича на баща си, разкрива ММА-боецът.
