„Половинчатите връзки са онези токсични взаимоотношения, които почти не могат да се нарекат връзки и в които никой не се забърква доброволно. Половинчатите връзки са като черни дупки за безнадеждните романтички, които вярват на думите „в момента не съм готов за връзка, но скоро ще бъда“. Онези романтички, с които мъжете си играят без обвързване, без любов. Връзка без етикети, без ангажименти.

За момичето, което търпеливо чака да настъпи това „скоро“, такава връзка е едно безкрайно мъчение. В ума ѝ постоянно се блъскат хиляди думи, стотици изповеди, които са на върха на езика ѝ, но тя не смее да ги изрече, защото той може да не отвърне на чувствата ѝ или би могла да провали и малкото, което има с този човек. Сякаш е затворена завинаги... Заради този някой тя отхвърля предложенията на други мъже, които проявяват интерес, захвърля възможност, след възможност и трескаво чака онова съобщение на телефона си, което обикновено се появява около полунощ. Вместо среднощни съобщения, тя иска срещи на дневна светлина и лукса да хване ръката му пред приятелите му. Тя иска да имат етикети и иска да може да го представя като своя любим.

Но тя се задоволява с по-малко, отколкото заслужава. Успокоява се с напразна надежда, привиква към разочарованията и спира да вярва, че има нещо по-добро.

Но когато най-накрая се осъзнае и се освободи от тази връзка, тя среща прекрасен мъж като теб и е готова отново да обича с цялото си сърце.

Тя никога няма да се умори да ти казва колко много обич е събрало сърцето ѝ, никога няма да спре да ти праща мили съобщения, докато и двамата сте на работа, но тя не спира да мисли за теб. Ще използва всяка възможност, за да ти покаже колко много значиш за нея и винаги ще намери начин да ти достави радост. Ще те кани на всяко семейно събиране и никога няма да пуска ръката ти пред приятелите си. Ще благодари на Вселената, че ви е срещнала, и ще се радва, че за първи път в живота си усеща, че има почва под краката си, въпреки че ѝ се иска да полети.

Такава жена никога няма да играе игрички с теб. Никога няма да те кара да правиш догадки за чувствата ѝ. Ще ти казва, когато е ядосана или разстроена, или объркана от мистериите на живота. Ще те допуска до себе си, дори в дните, когато иска да е сама. Ще те допусне до сърцето си, защото си е обещала, че никога повече няма да прави половинчати неща. Обещала го е пред себе си, когато си ѝ дал нещо толкова значимо като етикета „любима“. И тя ще направи всичко, за да го заслужи.

На нея ѝ е писнало да има почти-връзка, омръзнало ѝ да анализира всеки жест, да се чуди кое е най-правилното нещо, което да каже, писнало ѝ е да прикрива чувствата си и да ги крие някъде дълбоко в сърцето си. Тя не иска да обича човек, който няма да отвърне на обичта ѝ, не иска да приеме полу-връзка без етикети с някого, който не ѝ е верен. Писнало ѝ е да се преструва, че не я боли, че не е била наранена. Тя не иска да изпитва онова тягостно чувство, че не е достатъчна и никога няма да бъде достатъчно добра, че не заслужава нещо истинско, честно и завършено.

Сега тя иска нещо различно. Иска теб. Иска драматичните обяснения в любов, откраднатите целувки насред улицата и знанието, че е твоя и ти си неин.

Защото момичето, което е изстрадало една полу-любов, е прекарало твърде дълго време, криейки чувствата си и възпирайки сърцето си. Такова момиче знае как да обича силно и страстно и знае как да цени любовта.

Когато такова момиче най-накрая те срещне, тя ще те обича по начин, по който дори не си предполагал, че е възможен. Тя ще те обича най-чисто и най-искрено, по начина, по който всички ние си мечтаем да бъдем обичани!“

Роуз Гудман