Румен Петков реши да вкара циганофобията ( доказана виагра за цинично еректиране на политически рейтинг в Булгаристан) в употреба като шоково средство в борбата за власт и ( държавни) поръчки, които Борисов взе да връща, след като явно е преял с тях.

 

Петков, който беше позорно прогонен от поста си на вътрешен министър през април 2008 г. заради връзки с бегълците от правосъдието „братя Галеви”, оприличи спирането на държавните поръчки през последните три дни от страна на Борисов на „цигански оркестър”. Вместо да бъде държан в усмирителна политическа риза като резултат от това, той демонстрира отлични отношения с уж десния Борисов и е сред остриетата на руската Пета колона в днешната българска власт.

 

http://offnews.bg/news/Politika_8/Rumen-Petkov-Borisov-upravliava-kato-tciganski-orkestar-po-sluh_624443.html

 

 

Евентуалното реално раздалечаванепротивопоставяне между Борисов и старите му съзаклятници Петков и Първанов, би било първи симптом за възможен политически бонус за България в изчистването на мафиотския й образ пред западните съюзници след тридневната кампания по замразяване на гнилите ябълки за милиарди, подарени на едни прасета от самия Борисов.

 

Колкото и да изглежда на пръв поглед трудно за храносмилане моето твърдение, Борисов по-лесно може да се дистанцира от раздаването на порциите в икономиката, вършено досега с неговия властови черпак, отколкото от споделянето на кухнята в тяхното политическо разпределение в съдружие с екземпляри, като Петков и Първанов.

 

Ако прибягна ( отново) до китайските мъдрости, „за човек с чук, всички проблеми са пирони” ( по Лао Дзъ). Премиерската власт е като чук. Тя може да смаже всеки. Стига човекът с чука, да не е обвързан с онези, които солидарно с него държат сърпа и жънат пачки.

 

Спомнете си, че премиерът Иван Костов удари икономически смъртоносно корпорацията Мултигруп. Но политическите й метастази се преродиха по-късно, включително в момчето Пеевски, оказало се ученик ( и наследник – в широкия смисъл на думата?) на самия шеф на Мултигруп Илия Павлов.

 

 

В резултат на това раковите клетки на октопода налазиха българския организъм отново с не по-малък апетит от онзи, с който мултаците бяха зинали да погълнат цяла България под протекцията на Москва.

 

Докато Европа дебатира дали идва края на мултикултурализма на континента, мултащината възкръсна тук с пълна сила- най-напред на символично ниво с участието на мултака Вежди Рашидов в двата кабинета на Борисов, а заедно с това и чрез овладяването на държавните поръчки от лакомото „дете чудо” Пеевски.

 

Изглежда така, сякаш, Борисов предприема политически животоспасяваща за себе си операция по прогонването на рака от неговата премиерска черупка. Но ако не изчегърта от нея паразитите на Петата колона, с които така безобразно заговорничи вече толкова години и носи с видимо задъхване вече на гърба си, целият тридневен шум в системата ( на „стабилността”, обявена от него за приоритет на управлението му) ще бъде като звуково прикритие на вонята.

Share on Facebook