„Едно време Родопа беше най-кротката планина. Не само в България и Европа, ами в целия свят. Всички – християни, мюсюлмани, евреи, татари, арменци, цигани, живеехме в мир и сговор, смятахме, че и Бог, и Аллах ни закрилят. Това да напсуваш някого или да го погледнеш на кръв, се смяташе за най-голямото престъпление. А сега какво стана – невръстен син от Кърджали заколи майка си и братчето си, ученик от Ардино утрепа с брадва любовницата си и дъщеричката й, а на другия ден купува нови маратонки. Добре, че моят живот е на финала, но ме боли за бъдещето на младите, а сред тях са моите внуци и правнуци!”.
Така прочувствено коментира пред „ШОУ” показното убийство насред мегдана в Кърджали 84-годишният тракиец дядо Лазо Първанов, потомък на Капитан Петко войвода.
8 февруари е начало на новата година според китайския календар, а за нашенските пенсионери - ден „Чичко-паричко”. Тези, които са успели да си вземат пенсийките, преди да блокира за кой ли път модемът в системата, от пощата директно се отправят към Кооперативния пазар. Да напълнят „склерозиралите” си торбички с туй-онуй.
На хората, родени след 1930 г. (това е тяхната дата според пощенския график), не им стига старческата немощ, деменцията, безпаричието и че са вече „пътници” към оня свят, но и
стават свидетели на показно убийство
„Тези три изстрела, които чух, ще отекват в полуглухите ми уши, докато съм жив. А булката, която е по-добре с очите, пък отдалече видя разстрела”, разказва пред наш репортер възрастният г-н Павлов.
Улица „Хан Аспарух” е в съседство с Евангелската църква и там винаги е бъкано с тълпа безработни роми. Изведнъж между два клана избухва скандал. Един от мургавите братя вади пистолет и застрелва в гръб друг от своите. По-късно следствието ще установи, че килърът е 17-годишният Нурсен Христов от кв. „Прилепци”, стрелял с газов пистолет, преправен на боен, а жертвата е Махмуд Райчев - по паспорт Михаил, наричан още Мето, на 30 г. от село Петлино. Убиецът набързо се покрива, а пострадалият, който все още диша, е откаран по най-бързия начин в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” от преминаваща наблизо кола. В Спешното отделение установяват,
че е в клинична смърт
Интубиран е, но лекарите не могат да го спасят. Махмуд издъхва от тежките си рани. Сигналът в полицията вече е подаден, следват рутинните полицейски действия, но пред местната клиника напрежението изведнъж ескалира - близките и роднините на Мето, научили за неговата нелепа кончина, се тълпят пред Съдебна медицина, където експерти трябва да му направят аутопсия. За да не станат ексцесии, на мястото идва жандармерия. По-късно се установява, че в основата на конфликта е дванайсетокласничката Силвия, обявена за изчезнала от родителите си още на 14 януари т.г. Те посочили за похитители на девойката двама души - Рафет от село Петлино, познат още като Райчо, брат на убития Махмуд, и братовчедка на стрелеца.
Майката на Силвия я оставила в утрото на 14 януари пред училището на ул. „Булаир”. Направили си уговорката да се срещнат след учебните часове към 13.30 ч., но девойчето така и не се появило. Родителката почнала да звъни на мобилния телефон на Силвия, но той бил изключен. Късно вечерта същия ден от фамилията в село Петлино позвънили на родителите на тийнейджърката, и ги успокоили, че момичето било при тях. Притеснената майка обаче не мигва, а на следващото утро
подава жалба в полицията
и сигнал в централа на Министерството на вътрешните работи, че дъщеря й е изчезнала. Въпреки извършените навременни действия от страна на органите на реда, нито Райчо, нито Силвия са открити на посочения адрес. И до ден - днешен момата е в неизвестност. Жител на село Петлино разказва на ухо на репортера на „ШОУ”, че двете гълъбчета страстно се обичали, но фамилиите им нещо не се долюбвали и никога нямало да им дадат благословия. Затова момето пристанало преждевременно на любимия си, като по този начин искало да избегне гнева на родителите си. Запознати с любовната сага не допускат отвличане, а бягство от страст.
На 9 февруари, вторник, след като е обявен за общодържавно издирване, 17-годишният убиец е заловен в Свиленград. Предполага се, че е имал намерение да пресече незаконно границата с Гърция и така да избегне българското правосъдие. Оттук насетне започват нови интриги: трите изстрела в гърба навеждат на мисълта за предумишлено убийство. А Нурсен твърди: „Не исках да го убивам, а само да го сплаша. Исках само да науча адреса на Силвия,
гръмнах го, без да искам
ще разкаже по-късно той в съда в Кърджали. Твърди, че едва в съдебната зала разбрал за смъртта на Мето. Заедно с него пред съдията се изправи и вуйчо му Шукри, като обвиняем за подбудителство. Обвинението обаче отпада, след като убиецът оневинява роднината си.
На 12 февруари по настояване на Окръжна прокуратура съдът постанови постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража” на Нурсен Христов, привлечен като обвиняем за умишлено убийство и за държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, без надлежни разрешения по закон – престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 9 и прочее от Наказателния кодекс. Законът предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 12 години, след редукция заради това, че извършителят е непълнолетен, и за притежание на огнестрелно оръжие – до 3 години, намалено по същата причина.
А Нурсен се води на отчет в Детска педагогическа стая като криминално проявен за дребни кражби. Служебната защита на тийнейджъра е поета от известния кърджалийски адвокат Георги Белев.
„Престъплението е извършено под емоции на страх и защита на семейството. Преди месец
братовчедката на обвиняемия е била отвлечена
и до момента продължава да е в неизвестност. Към семейството и близките й е имало заплахи за убийство и саморазправа”, твърди юристът.
Добра пледоария. Само дето според хората братовчедката на убиеца – Силвия, май сама е пристанала на Райчо?!?. От любов към него и от страх към родителите си. Влюбените гълъбчета едва ли ще са щастливи от тази развръзка на нещата, а жертвата Махмуд оставя две невръстни деца сираци.
Георги АНДОНОВ, Кърджали
Така прочувствено коментира пред „ШОУ” показното убийство насред мегдана в Кърджали 84-годишният тракиец дядо Лазо Първанов, потомък на Капитан Петко войвода.
8 февруари е начало на новата година според китайския календар, а за нашенските пенсионери - ден „Чичко-паричко”. Тези, които са успели да си вземат пенсийките, преди да блокира за кой ли път модемът в системата, от пощата директно се отправят към Кооперативния пазар. Да напълнят „склерозиралите” си торбички с туй-онуй.
На хората, родени след 1930 г. (това е тяхната дата според пощенския график), не им стига старческата немощ, деменцията, безпаричието и че са вече „пътници” към оня свят, но и
стават свидетели на показно убийство
„Тези три изстрела, които чух, ще отекват в полуглухите ми уши, докато съм жив. А булката, която е по-добре с очите, пък отдалече видя разстрела”, разказва пред наш репортер възрастният г-н Павлов.
Улица „Хан Аспарух” е в съседство с Евангелската църква и там винаги е бъкано с тълпа безработни роми. Изведнъж между два клана избухва скандал. Един от мургавите братя вади пистолет и застрелва в гръб друг от своите. По-късно следствието ще установи, че килърът е 17-годишният Нурсен Христов от кв. „Прилепци”, стрелял с газов пистолет, преправен на боен, а жертвата е Махмуд Райчев - по паспорт Михаил, наричан още Мето, на 30 г. от село Петлино. Убиецът набързо се покрива, а пострадалият, който все още диша, е откаран по най-бързия начин в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” от преминаваща наблизо кола. В Спешното отделение установяват,
че е в клинична смърт
Интубиран е, но лекарите не могат да го спасят. Махмуд издъхва от тежките си рани. Сигналът в полицията вече е подаден, следват рутинните полицейски действия, но пред местната клиника напрежението изведнъж ескалира - близките и роднините на Мето, научили за неговата нелепа кончина, се тълпят пред Съдебна медицина, където експерти трябва да му направят аутопсия. За да не станат ексцесии, на мястото идва жандармерия. По-късно се установява, че в основата на конфликта е дванайсетокласничката Силвия, обявена за изчезнала от родителите си още на 14 януари т.г. Те посочили за похитители на девойката двама души - Рафет от село Петлино, познат още като Райчо, брат на убития Махмуд, и братовчедка на стрелеца.
Майката на Силвия я оставила в утрото на 14 януари пред училището на ул. „Булаир”. Направили си уговорката да се срещнат след учебните часове към 13.30 ч., но девойчето така и не се появило. Родителката почнала да звъни на мобилния телефон на Силвия, но той бил изключен. Късно вечерта същия ден от фамилията в село Петлино позвънили на родителите на тийнейджърката, и ги успокоили, че момичето било при тях. Притеснената майка обаче не мигва, а на следващото утро
подава жалба в полицията
и сигнал в централа на Министерството на вътрешните работи, че дъщеря й е изчезнала. Въпреки извършените навременни действия от страна на органите на реда, нито Райчо, нито Силвия са открити на посочения адрес. И до ден - днешен момата е в неизвестност. Жител на село Петлино разказва на ухо на репортера на „ШОУ”, че двете гълъбчета страстно се обичали, но фамилиите им нещо не се долюбвали и никога нямало да им дадат благословия. Затова момето пристанало преждевременно на любимия си, като по този начин искало да избегне гнева на родителите си. Запознати с любовната сага не допускат отвличане, а бягство от страст.
На 9 февруари, вторник, след като е обявен за общодържавно издирване, 17-годишният убиец е заловен в Свиленград. Предполага се, че е имал намерение да пресече незаконно границата с Гърция и така да избегне българското правосъдие. Оттук насетне започват нови интриги: трите изстрела в гърба навеждат на мисълта за предумишлено убийство. А Нурсен твърди: „Не исках да го убивам, а само да го сплаша. Исках само да науча адреса на Силвия,
гръмнах го, без да искам
ще разкаже по-късно той в съда в Кърджали. Твърди, че едва в съдебната зала разбрал за смъртта на Мето. Заедно с него пред съдията се изправи и вуйчо му Шукри, като обвиняем за подбудителство. Обвинението обаче отпада, след като убиецът оневинява роднината си.
На 12 февруари по настояване на Окръжна прокуратура съдът постанови постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража” на Нурсен Христов, привлечен като обвиняем за умишлено убийство и за държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, без надлежни разрешения по закон – престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 9 и прочее от Наказателния кодекс. Законът предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 12 години, след редукция заради това, че извършителят е непълнолетен, и за притежание на огнестрелно оръжие – до 3 години, намалено по същата причина.
А Нурсен се води на отчет в Детска педагогическа стая като криминално проявен за дребни кражби. Служебната защита на тийнейджъра е поета от известния кърджалийски адвокат Георги Белев.
„Престъплението е извършено под емоции на страх и защита на семейството. Преди месец
братовчедката на обвиняемия е била отвлечена
и до момента продължава да е в неизвестност. Към семейството и близките й е имало заплахи за убийство и саморазправа”, твърди юристът.
Добра пледоария. Само дето според хората братовчедката на убиеца – Силвия, май сама е пристанала на Райчо?!?. От любов към него и от страх към родителите си. Влюбените гълъбчета едва ли ще са щастливи от тази развръзка на нещата, а жертвата Махмуд оставя две невръстни деца сираци.
Георги АНДОНОВ, Кърджали
