Днес може да е националният празник на Франция. Защото били съборили Бастилията, в която имало 7 затворници: 1 педофил, и още 5-6 подобни „борци за свобода“. 
На коменданта обещали пощада, отворил, след което го убили, разбира се. В най-добрите традиции на демонокрацията на Каролингите.

Думата ми обаче днес е за БЪЛГАРСКАТА годишнина на тази дата: за „Втория Батак“ – за клането в Любенова махала, новозагорско, на същия този ден, през 1877 година, когато 1013 (това са само в двора на църквата, иначе са над 2000) българи са изклани по изключително жесток начин, след нечовешки гаври и мъчения, от…забравих…посетители ли бяха, присъственици, или някакви други странстващи благоденстващи благодетели. Новите „учебници“ по „история“ ще ви „обяснят“.
Аз обаче смятам да ви дам не правоверната лъжлива версия, а тази, която описва събитието.
Неправоверната, но за сметка на това вярната.
___
„Турската войска продължавала да стеснява обръча около селото. Една част се впуснала по домовете за грабеж, като избивала или съсичала немилостиво беззащитните селяни, без разлика на пол и възраст. Друга част навлязла в селото и обкръжила църковно-училищната ограда. Дворът бил изпълнен предимно с мъже, а жените и децата се затворили в храма. Нападателите връхлетели върху „крепостта“.

Започнала яростна борба. Защитниците отвътре, които били въоръжени с пушки, брадви, тарпани и разни други сечива, застанали край оградата и без да губят присъствие на духа, убивали или наранявали всеки от нападателите, който се опитвал да премине оградата. Това още повече озлобявало нападателите.

Те доближили до самата ограда колите на придошлите селяни, които били разположени на бивак около нея. Образувала се барикада, от която турците започнали да стрелят от всички страни на оградата.

Защитниците били подложени на кръстосан пушечен огън и падали като пречупени класове. След като защитниците били омаломощени, нападателите нахлули в двора и започнали поголовна сеч. Всичко живо минало под нож. Настанала истинска касапница. Писъците на обсадените и зверските команди на нападателите не стихнали през целия ден до късно вечерта. Дворът се изпълнил с трупове, потънал в локви кръв.

Нападателите насочили след това ударите си срещу затворените и обсадените в църквата, изпълнена предимно с жени и деца. След няколко несполучливи опита да разбият вратите й, нападателите строшили всички стъкла и започнали да стрелят през прозорците върху обсадените.
Подът на църквата се покривал с трупове. Молбите и писъците на обсадените се сливали с общия рев на нападателите, които налитали като бесни зверове, подтиквани от своя кръвожаден водач…..“
___

 

Мъртвите – Бог да прости.
Живите – кой да свести?
Амин…

Автор: публицистът д-р Пламен Пасков

• На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево новозагорско от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези водена от Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити изън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.• На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.
• На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора.
• На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.
• Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклана и опожарена Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи. Актовете на садизъм са ужасяващи.Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица» са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете.
Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица» и „Св. Николай», които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират глад и преживяните ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.