На днешната дата през 1879 г. княз Александър Богориди пристига в Пловдив и поема управлението на Източна Румелия. Той е османски фанариот от български произход. Постът първи областен управител на Източна Румелия заема до 1884 г. По официални данни Алеко Богориди е роден в Цариград през 1822 г. Той е най-малкият син на един от най-влиятелните хора в Османската империя - княз Стефан Богориди, брат на Никола Богориди и правнук на Софроний Врачански. 

Александър Богориди израства и е възпитан в гръцка среда и не знае български език. Учи във Великата школа в Цариград и по-късно във Франция. Получава висше образование по държавно право в Германия. Александър Богориди заема високи държавнически постове в Османската империя - член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876- 1877).

След Руско-турската война (1877-1878) и последвалия Берлински договор, с протекцията на руския император Александър II и съгласието на другите Велики сили, Александър Богориди е назначен за главен управител на Източна Румелия. Свързан е с изгонените от Княжество България лидери на Либералната партия Петко Славейков и Петко Каравелов. След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г. Александър Богориди е сред кандидатите за българския престол, но номинацията му е провалена.

Александър се жени за Аспазия Балтази от могъщата банкерска фамилия Балтази, управлявала парите на Османската империя. Младата княгиня Богориди е изключително красива и образована. Тя е леля на прочутата Мария Вечера, свързана с трагедията в Майерлинг, където тя и престолонаследникът Рудолф са открити мъртви.  

През 1892 г. семейството се установява в Париж в хотел Терминус. Седем години по-късно Аспазия умира. Красивата прислужница, гъркинята Калиопи, обсебва господаря си, но в същото време се жени за хотелския сервитьор Вебер. Възрастният княз е в пълна зависимост от тях.

Пол Музурус, негов племенник, син на сестра му Анна, научава, че чичо му е напуснал хотела след 14 години престой, през 1906 г. Пол се свързва с турския посланик в Париж Мюнир паша и с братовчед си Емануил Богориди, за да му помогнат да измъкне възрастния мъж от критичната ситуация.

По това време княз Александър е във Виена, за да изтегли от Ротшилд банка бижутата на починалата княгиня Аспазия. В банката се съхранява кутия с прочутите смарагди - едни от най-красивите бижута с тези камъни в Европа на стойност 20 хиляди паунда. Блясъкът на тези смарагди, които княгиня Богориди носи на приемите в Пловдив, се помни добре от българските дами и съпругите на чуждестранните консули.

Принцът умира на 7 юли 1910 г. в Париж. Погребан е в семейната гробница на Богориди в гробището Пер Лашез.

Започва дело за наследството на Александър Богориди, той няма деца и многократно е обявявал, че ще остави част от богатството си на българите. В завещанието на княза фигурира желанието му за дарение от 100 хиляди златни франка на България за построяване на болница в Пловдив. Завещанието е оспорвано от останалите наследници и от представители на Османската империя. Българското правителство не реагира адекватно и не участва в процеса. През 1927 г. делото е от спечелено от Пол Музурус, който е починал през същата година и неговият единствен син и наследник Константин изпълнява клаузата, отнасяща се до България, и превежда в Българската народна банка 100 000 франка. Болница обаче не е построена и не е известно каква е съдбата на  парите.