На днешната дата през 1959-а ненатрапчиво и без почести този свят напуска Божидар Здравков - най-успешният кмет в историята на Пловдив. Остава в историята с проектите си за водоснабдяване и канализация, залесяването и урбанизирането на тепетата и строителството на социална инфраструктура.

При това не спира да инвестира в годините между Голямата депресия и Втората световна война, когато светът е разкъсван от кризи. Истински политик, успява да прокара идеите си за градско развитие, без партията, от която е издигнат, да има мнозинство в Общинския съвет.  

Божидар Здравков става кмет на Пловдив за пръв път през 1932 г. Когато печели изборите, градът е без канализация, с несигурно водоснабдяване, горещ, прашен и мръсен, защото растителност по тепетата почти няма. За капак общината има дългове, надхвърлящи годишния  бюджет, и почти никакви варианти за собствени приходи. В края на двата му мандата повечето от тези проблеми са решени, а градът разполага с модерна инфраструктура.

Божидар Здравков е роден през 1884 г. в Пирот. Установява се в Пловдив през 1914 г., когато е назначен за зам.-прокурор на града. След 1919 г. започва работа като адвокат. Печели изборите на 15 февруари 1932 г.

Пловдив по онова време е пред екологично бедствие - той е единственият от големите градове в България, който няма канализация. Водоснабдяването е проблемно - единственият източник на прясна вода е т. нар. Сотирски водопровод, който не е надежден Божидар Здравков изпитва това на гърба си още в началото на своето управление, защото Тъмрашката река прелива, водопроводът се къса и градът остава на  сухо.

Решението е взето и реализирано бързо - из целия град се изкопават кладенци, от които с електрически помпи се черпи вода от  водния резервоар под Пловдив.

Когато Здравков става кмет, Марково тепе вече е почти унищожено. И той започва масова залесителна кампания, като въвежда принципа: „Колкото павета се поставят в града, толкова дървета да се засадят по хълмовете и улиците”. Здравков променя общинските наредби и постановява: „Всеки собственик на жилище, пред което общината засади дръвче, е длъжен да го огради и да го полива. И ако дървото изсъхне, глобата е една месечна заплата”. 

След Първата световна война в Пловдив пристигат над 20 000 бежанци от Македония и Тракия и израстват нови квартали - „Борислав”, „Кючук Париж” и „Сарай кър”. За да има къде да учат децата на бежанците, Здравков взема решението градът да изтегли заем и да реши наведнъж проблема с недостигащата училищна база. В повечето от построените по онова време учебни заведения деца се обучават и до днес.

Заемите обаче трябва и да се изплащат и Божидар Здравков прибягва отново до кредити, които обаче взима с държавна гаранция с точни и ясни разчети за тяхното връщане. Така в кратък срок е построена общинска кланица, от която общината събира такси, и още през първата година след плащането
на вноската по взетия за строежа заем е реализирана и печалба.

Здравков въвежда ред и в плащането на сметките за ток, като създава съответното общинско предприятие, и дълговете за електрифицирането на града са погасени. Учредена е и служба „Градски превоз” и първите омнибуси тръгват по улиците на Пловдив. По времето на Здравков са изградени и каменните диги на Марица, с които на непрекъснатите разливи на реката се слага край. /Марица.бг