На 45 километра от Пловдив ще откриете едно наистина духовно място. Село Брягово се намира в полите на Родопите от дясната страна на връх Драгойна. През селото минава река Каялийка, която се явява географската граница между Западните и Източните Родопи, влива се в река Марица. Уникалното георгафско положение в миналото е определяло просперитета на селото. Турското име на село Брягово е Кара Алан. Една легенда гласи, че то е било основано от един родолюбив българин, който се е казвал Кара Иван. В нея се разказва, че той е дошъл от Северна България, бягайки от турците и опитите им да го накарат да приеме вярата им. Първоначално се заселва с челядта си по-нагоре в планината. Постепенно около него се настаняват и други непокорни българи и така се заформя малко селище. След време то се премества в по-равнинната част около река Каялийка. И до ден днешен все още може да срещнеш потомци на смелия Кара Иван да се разхождат с гордо вдигнати глави в центъра на селото. За мнозина в наши дни Брягово е известно с красивата природа около пълноводният Бряговски язовир и огромните сомове и шарани. Населението е смесено – мюсюлмани и християни, които живеят в пълно разбирателство, нещо напълно характерно за района на Родопите. Именно там, в това предимно мюсюлманско село се скътала “руска църква”. Една от най-старите църкви на България, „Св.Атанасий“. Невероятно, но факт!

Църквата „Св.Атанасий“ се намира високо на хълма в края на селото, уникална по своята архитектура и история. В типично руски стил, с куполи, типични единствено за руската църковна архитектура. Руският дух витае наоколо и в това няма съмнение. По време на турската империя жителите на селото искали да си построят храм, но местния паша не давал. Тогава селяните с хитрост завоювали мястото, на което е построена църквата. Събрали мокри съчки и ги струпали на хълма. Вечерта от силната горещина съхнейки, съчките давали фосфорен ефект и от далеч мястото светило. Отишли местните при Пашата и го убедили, че мястото е свещенно и там трябва да се издигне православен храм. По същото време на път за Цариград минавали двама руски правосвещенника, които са успели да измолят тогава местния османски управител да позволи строежа на храма. Руските свещенници наредили купола да е капковиден от сребърни люспи, типичен само за руските православни храмове. Влиянието на Руската Православна църква за запазването на православието в мюсюлманските села в България по време на Османската Империя е безспорно.

Църквата в село Брягово е построена 1837 година на върха на хълма и се вижда отдалече. Точно в центъра на църквата на пода е изваян герба на тогавашната Руска Империя – мраморен двуглав орел. Полюлеят в храма също е дарение от руснаците, а на олтара е типичният православен кръст. Руски дух на храма придават и автентичната древна руска икона с изображението на Иисус Христос. Иконата е видимо от руската школа с вдлъбнато изображение под стъкло гравирано с множесто позлатени люспи и е изключително старинна и ценна! Иконописите по стенетие са на най-видната личност от селото през Възраждането - зографът Динко Кузмов Шишков, известен като – Динко Зограф.

Тази красива история обаче до скоро бе забулена в мъгла. Църквата бе в окаяно състояние. Жителите на село Брягово обаче запретнаха ръкави и успяха да спасят местаната църкава Свети Атанасий, като от почти порутена простойка те върнаха цялата и красота и величественост.  Поводът за реставрацията са честванията по послучай 180 години от построяването й.  Църквата е връстница на Васил Левски, сподялт местните, които отделят от свободното си време, за да съживят параклиса.

Построена е само от дялън камък, споделят още местните. За реставрацията са помогнали няколко фирми, както и бившият собственик на пловдивския футболен клуб Ботев Димитър Христолов, научи още Glas.bg.