Заявката на Борисов да ни измъчва до последния момент да си гризем ноктите дали ще продължи да ни управлява пряко или ще го прави от върха на президентската институция чрез подставено лице на овакантения премиерски пост ме кара ( почти като президента Плевнелиев) да сваля личните си съображения на масата. Не мога повече да чакам.

 

Заявявам в лично качество, че при никакви обстоятелства няма да гласувам за кандидатпрезидента Борисов, ако се накани да стане такъв през септември. Овластената в неговата персона непобедима простотия в България няма власт над моя глас. Не ме интересуват никакви политически съображения, каквито той непременно ще опакова в прозрачния си целофан ( аз ли не знам, та нали в моето студио той, в качеството на главен секретар на МВР, произнесе прозрението си за политиката като лайно в целофан). „Културните” ми стигат (изразът е на Огнян Минчев, който веднъж ми каза, че моя милост и подобните ми са против Борисов „само” по културни съображения).

 

Бързам да оповестя тази позиция преди Борисов да извади претенцията, че той и само той може да ни „спаси” от обединен ляв кандидат, който всъщност ще бъде явния коз на Кремъл ( но няма да бъде изобличен в това качество от самия Борисов) в атакуването на вече успешно бомбардираната президентска институция. В лицето на прозападната фигура на Плевнелиев тя беше торпилирана чрез мълчанието на ГЕРБ на страната на шумно атакуващата го гербаджийска статистка Маргарита Попова, монтирана за тази цел на гърба на държавния глава.

 

 

Лъжата на Борисов с вчерашна дата, че имал намерение да номинира Плевнелиев за втори мандат ( най-накрая се престраши да си припише подобно намерение след свършеният факт на невъзможността да го осъществи), е рутинна част от подигравката на този човек със здравия ни разум.

 
Ако Борисов ни „изненада” през септември с прозрението, че комунистите, левите ( а всъщност видимата от всички част на петата колона на Москва) са се обединили и само той, колосът от Банкя, може да ни спаси от тях, както ни спаси вече веднъж на изборите през 2009 г., не искам да се окажа в положение да се оправдавам, че като не го подкрепям на практика играя за Путин.

 

 

Ето защо декларирам, че при никакви обстоятелства и срещу който е да е (друг) злодей няма да подкрепя втория, далеч по-важен ешелон на петата колона, командван от Борисов под прикритието на ГЕРБ. А самият Борисов, вместо да го пращаме да си прекара още десет години на завет, трябва да си изконсумира докрай надробеното в изпълнителната власт.

 

 

В едно не мога да го упрекна: по отношение на сервилната си поза спрямо Путин е напълно последователен. Когато го нарекох страхливец и бях цитиран от БиБиСи на 2 декември 2014 г. ( в качеството на „влиятелен български блогър”) , направо съм познал. И днес, след като Путин е в Гърция и отново кълне България като виновник за провала на ( любимия на Борисов) „Южен поток”, нашият премиер последователно мълчи, криейки се отново зад гърба на Брюксел и европейските правила като евентуално извинение, ако пак му се наложи да противоречи на Кремъл. http://www.bbc.com/news/world-europe-30292135

Influential Bulgarian blogger Ivo Indzhev was critical of both Russia and the government in Bulgaria. “What Putin told us is something our cowardly rulers do not dare say: South Stream failed following the tacit refusal of Bulgaria, a country that has no confidence to grab the historic chance and declare aloud its solidarity with pro-European and brotherly Ukraine”.

 

Във втората част на „Течна дружба” написах, че мерило за българската независимост от Москва след кончината на СССР е достъпът до изразяването на позиция върху Монумента на окупационната червена армия МОЧА, както го нарекох ( използвам случая да благодаря на българите, които възприеха и вече масово използват това название и тази абревиатура, отразяващи действителността). През първите три години на свобода, когато Русия се занимаваше със собственото си оцеляване след сгромолясването на съветската империя, МОЧА беше цветен от лозунги. След това Москва задейства своята агентура да чисти в буквалния и преносния смисъл съветската символика в България.

 

В наши дни мерките за ограничаване на изразяването на мнение срещу съветската окупация чрез това мерило на българската независимост стават все по-руски ( от  следене със скъпи камери, подарък от руското посолство, водещо до арести, до маскирана жандармерия, охраняваща тълпа от двайсетина платени провокатори срещу законно митингуващи).

НА СНИМКАТА: Истинското лицето на мъжа с полицейската бурка, охраняващ провокатори срещу законен митинг срещу МОЧА на 11 септември тази година, е всъщност на лицето Бойко Борисов

 

Да, вече и със жандармерия дублират просъветските лумпени, самозвани защитници на МОЧА. Държавата и поощряваните от нея путинофили спират българските граждани да припарят дори до стълбите на главното мерило за българската свобода спрямо съветския колониализъм в България. Това е държавата на Борисов.

 

МОЧА е недвижимата ценност на Путин тук, а Борисов- движимата. И в двата случая става дума за символиката на лъжата.

 

Срещу недвижимата все още не можем да направим нищо, защото тя си има охранител, въоръжен с цялата власт на държавата. Но срещу движимата символиката на лъжата , която се нарича Бойко Борисов, двигател на застоя ни на дъното на Европа, можем да се възпротивим поне с гласовете си.

 

Ето защо трябва да се въоръжим с лозунга „На Борисов краката са къси”, за да скъсим хоризонта на освобождението си от най-продуктивната лъжа, която петата колона е произвеждала в условията на демокрацията у нас.

 

 

 

Share on Facebook