Гостуващата снощи в „Шоуто на Слави” Румяна Ченалова отправи снощи в „Шоуто на Слави” твърдения, всяко едно от който би било основание за оставката на двамата най-овластени в държавата началници, каквито са главният прокурор Цацаров и премиерът Борисов, който му наредил да осъди собствения му главен помощник по партийна линия Цветан Цветанов. Щеше ако…

http://clubz.bg/33786-chenalova_obqvi_che_cacarov_e_pritisnal_shefkata_na_sgs_da_osydi_cvetanov

 

Нищо друго да не беше споменала, а само безадресното засягане на темата за разследването по финансови причини в Лихтенщайн на трима българи ( Бойко Борисов, Ахмед Доган и Делян Пеевски) можеше да предизвика истински политически катаклизъм в държавата. https://bivol.bg/%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%B4%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%81.html

Можеше ако…

 

Щеше и можеше, но не и в България. Тук по подобен начин проговарят единствено и само отчаяни хора, на които вече им е създадена репутацията на лично озлобени, т.е. необективни, най-меко казано. Такъв е и образът на самия Слави Трифонов след разрива му с Бойко Борисов.

 

Преди да се скарат той му пазеше широкия гръб. Както и този на Първанов, отказвайки да ми предостави кадри от гостуването в шоуто на съпругата му Зорка, за да не се види как в публиката от двете страни на действащия президент седят двамата му най-близки приятели от Перник. Това са изобличените в книгата ми „Президент на РъБъ” Владимир Лазов , подставеното лице като собственик на два мезонета ( активна изпълнителска брънка и днес в неофициалния хотелски бизнес на Първанов) и митничарят Венци Деянов, съден – недосъден ( познайте поради какъв чадър му прекратяват процеса след 17 опита и финтове по „болест”) за присвояване на големи суми по служебна линия. Същият, който през лятото на 1996 г. подарява пред доста свидетели един голф на сем. Първанови, както съм споменал в споменатата книга. http://e-vestnik.bg/9838

 

Отклонявайки се от темата за малко да попитам пак: ако случайно цялата тази компания се чувстваше засегната от мен, защо не реагира вече толкова години? Отговорът е: не само си признават косвено истинността на написаното от мен, но и спазват правилото да не ме вадят от относителната анонимност, в която са успели да ме опаковат медийно.

 

Така че, каквото и да каже Ченалова и самият Трифонов в шоуто, то „не се брои”. Минава именно за част от шоуто в рамките на профанизираната медийна среда в България, която съзнателно беше обезличена до такава степен, че практически няма скандал, който да предизвика някакво реално сътресение в претръпналото от липса на институционална чуваемост за тях т.н. общество.

 

За мен е интересно да видя, че Ченалова потвърждава дългогодишното ми усилие да обърна внимание върху превръщането на четвъртата власт в първа по значение. Запитана как си обяснява задкулисната власт на един редови следовател, какъвто е Пеевски, тя отговори, че влиянието му се дължи на факта, че той е прозрял важността на медийния фактор, с който се е сдобил. Абсолютно вярно! И не защото медиите са силни чрез истината, която би трябвало да защитават, а заради водещата им роля в нейното изнасилване. Без сводници, няма проституция (което, както всички обобщения , не важи за всеки един журналист в България, но отразява статуквото на червените фенери в тази област).

 

Абсолютно вярно, но го казва една дискредитирана личност, която вероятно никога повече няма да бъде допусната в съдебната зала, освен откъм онази нейна част, където са скамейките на подсъдимите. Много преди нея , както вече отбелязах, съм застъпвал тезата за нерегламентираното върховенство на медийната власт над останалите ( видно по абсолютната недосегаемост на лъжливи журналисти и доволните от дейността им босове) в ръцете на онези, които чрез нея си осигуряват безнаказаност за безобразията. А който се обади срещу това статукво, се превръща във враг, подлежащ на публичен линч.

 

Не съм открил аз факта, че свободата на словото е в основата на всички останали свободи. Но в Държавата на Стабилността ( ДС) кой ти слуша някакви си приказки за свободното слово- то е в режим на свободно падане и падение. Това устройва статуквото, включително и пропадащите заедно с престижа на професията кочияши на медийната каруца, навигирана по метода „карай да върви”.

 

Не желая да се сравнявам с Ченалова и имам правото на това разграничаване защото бях изхвърлен от системата СЛЕД като наруших статуквото. Не е като да съм проговорил едва „ в изгнание” ( архивите на предаването „В десетката”, ако в БТВ пазят такива, могат да покажат острия ми сблъсък от екрана с Първанов конкретно и по международния скандал „Петрол срещу храни” по линия на поста му начело на БСП, и заради раздаването на държавни отличия на разни другари, вкл. на един субект, хвалещ се като бивш генерал от съветското военно разузнаване и т.н.). Но в крайна сметка – да, по едно нейният случай си прилича с моя- когато си маргинализиран, дори и да ти дадат думата, тя се приема само „ за сведение”.

 

Нещо подобно постигнаха с моя милост първо чрез премълчаване, а след това с продължаващ отказ от чуваемост. Така критиките ми срещу Първанов получиха етикет на нещо, което се подразбира като реакция от страна на един лично засегнат от него субект. Медийните съвести, гузни от факта, че се държаха или страхливо , или направо сервилно в битката (ми) „дума-срещу мълчание” , накараха публиката да претръпне, а Първанов да дефилира като легитимен властник и днес.

 

Неговото заиграване с Борисов на принципа „първо аз на тебе, после ти на мен” беше втората му линия на защита, за да се стигне до днешната фаза, при която не само е съуправляващ в едно уж дясно управление, противно на всякаква политическа логика ( и на математиката на парламентарната подкрепа, така любима напоследък на Борисов при оправданията му за спънатата съдебна реформа), но дори да заставата в позата на рекетьор на властта.

 

С цялата условност на тази аналогия, Първанов и Борисов си подават щафетата на властта подобно на Путин и Медведев в Москва. Тази приемственост би проличала още повече в случай, че Борисов осъществи мечтата си да стане церемониал майстор на държавата като държавен глава с всичките паради и почести, заменяйки бившия си ментор на престола му след известно прекъсване за един мандат време.

 

За онези, които продължават да отричат очевидността на този брак по сметка ще напомня първородния грях при зачеването на ГЕРБ. От трибуната на учредителното събрание на новата партия в НДК Борисов буквално забрани на партийните си поданици да говорят за, т.е. срещу Първанов. Хващам се на бас, че подобно уникално условие за лоялност към една партия със стойността на Точка първа от устава няма в историята на партийното строителство по света и у нас.

 

Как се върнах към тази тема ли? Ами така, въртим се в кръг.

Share on Facebook