Днешната неделя е един особен празник - Трета неделя на Великия пост, наречена още Кръстопоклонна. Нарича се така, защото днес ние се покланяме на Светия Кръст. В края на утренното богослужение се изнася Кръстът от олтара и миряните се покланят на Кръстното знамение с благоговение.
Църквата е установила това да се прави именно в тая, трета неделя на нелекия Велик пост. Някъде по средата на постите, тялото и душата вече са поизморени от лишенията. Затуй се вади и Кръстът - да му се поклонят вярващите и почерпят сили за оставащото време от Великия пост.
Вгледани в Христовия Кръст ние се учим на търпение - безценна и необходима по всяко време и при всички обстоятелства добродетел. Тя съхранява сили и предпазва от прибързани решения и постъпки. Христовият Кръст ни учи на безпределна любов. Ние сме грешни и немощни и се боим от словото за Кръста. Плашим се от собственото ни безсилие, което ни отчуждава от подвига на Кръста. Никой не трябва да се бои от тежестта на Кръста, защото имаме за помощник Сина Божий, Великия Кръстоносец, Който ни помага в носенето на собствения ни Кръст. Той ни дава сили, за да вървим по пътя не на една Голгота, но на една радостна съдба, родена във велика жертва на любовта.
В богослужебната химнология Христовият Кръст се величае като всеоръжие, т.е. най-съвършеното, най-универсалното оръжие, но което единствено не погубва, не отнема живот, а дарява живот, благодат и спасение. Кръстното знамение съпътства целия живот на християнина - от свещения купел при тайнството Кръщение до последното съзнателно движение преди смъртта. Няма друг Символ на земята, който да е толкова почитан, толкова скъп и съкровен.
