На село мъж се напива и заспива на пода. Пристигат гости и жена му го захлюпва с дървеното корито. Гостите се черпят и веселят, а пияният съпруг се събужда по някое време и решава, че е умрял и коритото е капака на ковчега, но бил толкова ожаднял че... започва да мисли... Аз съм умрял, ожаднял съм и ми се пие бира, а кой е умрял преди мен... беше бай Пеньо. Пияния продължава да чука по стените на коритото и да вика: "Бай Пеньо, дай една бира на заем, нашите като дойдат на 40-то /четиридесет дни от погребението/ ще ти я върна.