На спирката се карат две циганки. Едната е дребна, сива и слаба като врабец през февруари. Другата - дебела като депутат на трети мандат и с лъскави бузи като министерски мерцедес.
Слабата изнася дълга тирада, изпъстрена с красиви думи като к*рва, уруспия и мастия, от която към края се разбира, че дебелата е съблазнила мъжа й. Тя я изслушва със светещи от превъзходство очи и като млъква, хвърля в
лицето й следните презрителни думи:
- Ай, виж са мъ! Съдя хохали. Мъж ти да не е куче, чи да яде хохали? Ша доди при мен, я! Щото като ми съ качи, плава ли, плава!
