На този ден: 13 септември – Англо-американски бомбардировачи удрят Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък

А за баба ми Тодорка и за хилядите българи, загинали през зимата на 1943-1944 г. мемориал все още няма, пише Константин ИВАНОВ, цитиран от Pan.bg

Две могили е родното село на баба ми, където сме евакуирани след бомбардировката на София на 10 януари 1944-та. Приютила ни е нейната братовчедка баба Райка. Мъжкарана, без пистолета, препасан на кръста не мърда никъде; не мъжът й, а тя оре, той води воловете; тя, а не той юнашки повдига стръката на каруцата за да я измъкне от коловоз. Дядо Йордан е някак по-нежен, солист е в селската оперета /да, в село Две могили през 1944 г имаше и оперета към читалището/, по време на Първата световна война е бил в плен на французите. Слушам със зяпнала уста разказите му за едни черни хора сенегалци, които го пленили. А баба Райка е взела мене и сестричето ми на колене и ни дундурика:”Дунди, дунди дундаки, черна котка с мустаки”. Милата, не е имала късмета да бъде майка.

Нравоучително отклонение. Ние, както хиляди столичани избягахме от София под бомбите. Приютиха ни близки и далечни роднини, или просто милостиви хора. Отстъпваха ни най-хубавата си стая, сбутвайки се натясно в друга. Деляха с бежанците небогатата си трапеза. Дундурикаха чуждите деца като свои.

От време навреме татко идваше от София да ни види. Поредният път, в началото на април ни каза, че къщичката ни на „Св. Георги Софийски” 50 я няма. Бомба паднала директно върху съседите от № 52, същата, стабилната, двуетажната, в мазето на която се криехме. Там сега имало кратер, а експлозията не само срутила нашата къща, а стоварила върху нея тухли, керемиди, пръст от разрушения дом на съседа Мутафчийски. Все пак когато се прибрахме в София в късната есен на 1944, къщичката беше на мястото си, възстановена от татко и дядо, с помощта на съседи и приятели. Е, малко набързо и непрофесионално бяха строили, та впоследствие влагата, просмукваща се от нестабилните основи, рисуваше причудливи тъмни петна по стените. И дълги години през зимите бомбеният кратер у съседния двор се превръщаше в пързалка, толкова беше дълбок. А ските ни – „бъчонки” – бяха две дъги от бъчва с приковани на тях каишки от налъми, да ме извинява младото поколение, но да потърси по речниците що значи „налъм”.

А в Две могили животът следваше селския си ритъм – коситба, жътва, през август баба Райка „колеше” вече дини, но преди да я заколи ни караше да познаем каква ще е – червена или жълта – да, по онова време се случваха, и то доста често,и жълти дини. Не ни притесняваше бученето на прелитащи ята самолети, които, както си говореха възрастните, отивали да бомбардират петролния център в Плоещ, в Румъния. Само баба Райка духваше пламъка на газената лампа. Не сме чували, или не сме обръщали внимание на оръдейните изстрели на българската противовъздушна артилерия, но в един случай станахме свидетели как един поразен самолет се устремява към земята, оставяйки диря от пушек след себе си. А в небето се люшна и парашут, понесе се към баира Дрянкорурусу. Ареф, турчето, което беше ратай на баба Райка и водеше воловете на каруцата, в която се возехме, закачи набързо синджира на ярема и отпраши натам,където падаше парашутистът.

Хич и не се трогна от хокането на баба Райка. Години по-късно намерих скътана на тавана от нашите моя рисунка: в първия момент си помислих: какъв глупак съм бил – нарисувал съм парашутиста над падащия самолет. А то просто съм бил реалист: естествено, че самолетът пада по-бързо от парашутиста и затова съм го нарисувал под него.

С баира Дрянкорусу е свързан и друг мой спомен. Баба Райка имаше нива там, били сме за млечна царевица, когато видяхме по пътя в ниското да вдига прахоляк един кабриолет. Беше на един от многобройните братовчеди на баба ми, Стоян Зикото, човек заможен, впоследствие дори го бяха обявили за кулак. В момента, в който го видя, баба ми падна на колене, започна да бие земята с пестници и да нарежда: ”Сестрицата ми, сестрицата ми!” Атеист съм, не съм и твърде суеверен, но нямам обяснение как баба Мария от разстояние поне 200 м усети, че Зикото носи трагична вест: сестра й, баба Тодорка е загинала от бомба в Русе. Англоамериканците на връщане от бомбардировките на Плоещ, хвърляли по някоя изостанала им бомба върху Русе.

В една от стаите на „Св. Георги Софийски” 50 допреди бомбардировките имаше портрет на млад хубав мъж с вирнати нагоре мустачки. Димитър, брат на баба ми, тя винаги го наричаше „братчето ми”, убит в Първата световна война. А през лятото на 1944-та Втората отне и сестра й. Не доживя баба Мария да види как на едно доста лично място в един доста престижен квартал на София бе издигнат паметник на американски летци,бомбардирали България и загинали в нейното небе.

За баба Тодорка и за хилядите българи, загинали от бомбардировките в 1943-1944 г паметник все още няма.

Събития

• 335 г. – Император Константин Велики и представители на православното духовенство освещават църквата Възкресение Христово в Йерусалим. (стар стил)
• 533 г. – Византийският пълководец Велизарий разбива армията на вандалите и с това слага край на тяхното кралство.
• 1699 г. – Слънчево затъмнение, за което се съобщава в приписка на монах от Черепишкия манастир.
• 1861 г. – Земетресение в Югозападна България.
• 1872 г. – Иларион Макариополски е посрещнат тържествено в Търново като митрополит на Търновската епархия.
• 1902 г. – Във Великобритания за първи път като доказателство за вина са използвани пръстови отпечатъци, снети от мястото на престъплението.
• 1907 г. – Осъществен е първият свободен контролируем вертикален полет с хеликоптер, без да има връзка със земята от французина Пол Корню.
• 1922 г. – В Ал Азизия, Либия, е измерена най-високата температура на сянка в света – 57.8 °C.
• 1923 г. – В Мъглиж, Казънлъшко, преждевременно избухва Септемврийското въстание, организирано от БКП в съюз с БЗНС.
• 1941 г. – Край Добрич са спуснати с парашути две групи по 5 души българи – инструктори за партизанското движение, начело с Атанас Дамянов и Груди Филипов, изпратени от съветското разузнаване.
• 1943 г. – България във Втората световна война: провеждат се англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък.
• 1953 г. – Никита Хрушчов е избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС.
• 1962 г. – Народна република България установява дипломатически отношения с Кралство Лаос.
• 1962 г. – За дванадесети път Елвис Пресли оглавява британския хит-парад с песента She is Not You.
• 1965 г. – В САЩ се появява сингъла Yesterday на музикалната група Бийтълс.
• 1976 г. – В Улан Батор Людмила Живкова подписва план за научно и културно сътрудничество с Монголия за 1976-1980.
• 1993 г. – Израел и Организацията за освобождение на Палестина подписват Договори от Осло, инициирани от Норвегия, като част от мирния процес в Израелско-палестинския конфликт.
• 1996 г. – Оригинал на История славянобългарска на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон (Света гора), но по-късно е върнат обратно.
• 1999 г. – Взривен е 8-етажен жилищен блок в Москва, Русия. Загиват 124 души.
• 2008 г. – В Делхи, Индия, избухват поредица от бомбени експлозии, които убиват 30 души и раняват други 130.

Родени

• 64 – Юлия Флавия, дъщеря на римския император Тит и Марция Фурнила († 91)
• 1087 г. – Йоан II Комнин, византийски император († 1143 г.)
• 1739 г. – Григорий Потьомкин, руски държавник († 1791 г.)
• 1818 г. – Гюстав Емар, френски писател († 1883 г.)
• 1819 г. – Клара Шуман, германска музикантка и композиторка († 1896 г.)
• 1853 г. – Ханс Кристиан Йоахим Грам, датски микробиолог († 1938 г.)
• 1856 г. – Артур Кьониг, германски физиолог († 1901 г.)
• 1860 г. – Джон Пършинг, американски генерал († 1948 г.)
• 1863 г. – Артър Хендерсън, британски политик, Нобелов лауреат през 1934 († 1935 г.)
• 1866 г. – Адолф Майер, швейцарски психиатър († 1950 г.)
• 1874 г. – Арнолд Шьонберг, австрийски композитор († 1971 г.)
• 1876 г. – Шъруд Андерсън, американски писател († 1941 г.)
• 1888 г. – Иван Антипов-Каратаев, руски почвовед († 1965 г.)
• 1889 г. – Пиер Рьоверди, френски поет († 1960 г.)
• 1891 г. – Атанас Стефанов, български военен деец († 1944 г.)
• 1894 г. – Джон Пристли, английски писател и драматург († 1984 г.)
• 1894 г. – Юлиян Тувим, полски поет († 1953 г.)
• 1903 г. – Клодет Колбер, американска актриса от френски произход († 1996 г.)
• 1914 г. – Аспарух Сариев, български актьор
• 1916 г. – Роалд Дал, уелски писател († 1990 г.)
• 1918 г. – Атанас Ставрев, български футболист и съдия († 1990 г.)
• 1923 г. – Атанас Трайков, български актьор († 1994 г.)
• 1924 г. – Морис Жар, френски композитор и диригент († 2009 г.)
• 1927 г. – Дзанис Дзанетакис, министър-председател на Гърция († 2010 г.)
• 1929 г. – Николай Гяуров, български оперен певец († 2004 г.)
• 1940 г. – Оскар Ариас Санчес, президент на Коста Рика, Нобелов лауреат
• 1942 г. – Бела Кароли, румънски треньор по спортна гимнастика
• 1944 г. – Жаклин Бисет, английска киноактриса
• 1953 г. – Мария Статулова, българска актриса
• 1961 г. – Дейв Мъстейн, американски музикант (Megadeth)
• 1967 г. – Майкъл Джонсън, американски спринтьор
• 1968 г. – Антон Кутев, български политик
• 1970 г. – Ким Сун-ил, южнокорейски преводач († 2004 г.)
• 1971 г. – Горан Иванишевич, хърватски тенисист
• 1982 г. – Живко Джуранов, български актьор
• 1982 г. – Сорая Арнелас, испанска певица
• 1987 г. – Цветана Пиронкова, българска тенисистка
• 1993 г. – Найл Хоран, ирландски певец (One Direction)
• 1989 г. – Томас Мюлер, немски футболист

Празници

• Ден на програмиста
• Празник на българските инженерни войски – На 13 септември 1878 г. с Приказ № 11 се обявява създаването на първата българска строева сапьорна рота