На този ден през 1878 г.: Излиза първият брой на вестник "Марица"

Първият брой на вестник "Марица" тръгва към читателите си на днешната дата през 1878 г. Идеята за издаване на бъл­гарски вестник възниква още по времето на  Руско-турската освободителна война, за което свидетелстват някои писма между Христо Г. Данов и Марин Дринов от декември 1877 г., но това не може да се осъществи  тогава.

Едва на другата година по инициатива на Временното руско управление  с комисар княз Дондуков - Корсаков, намиращ се по това време в Пловдив, отново се
повди­га въпросът за издаване на вестник, който да защитава българските интереси в тази част на България, откъсната по силата на Берлинския до­говор и оставена васална на Турция. Вицегубернаторът на града Тодор Бурмов предла­га на известния вече книгоиз­дател Христо Г. Данов да поеме издаването на вестни­ка, като му се отпуска една субсидия от 3000 рубли, с която да започне. Данов по­ема тази задача като едно голямо народополезно и отговорно дело. Така той гледа на нея през цялото време - це­ли седем години от първия брой, излязъл на 25 юли 1878 г., до последния (все още ненамерен) брой 745, излязъл на 6 септември 1885 г., деня на  Съединението.  

Появяването на  в. „Марица" е свързано със създаването на автономната област Из­точна Румелия. Неговото предназначение от началото до края е борба против Бер­линския договор. Голяма за­слуга на вестника, както изтъква по-късно един от него­вите редактори Стефан Бобчев е, че той прави всичко възможно със своите статии, протести, мемоари, статистически данни да не се допус­не Източна Румелия да стане вилает, а да се разбере, че съществува една Южна Бъл­гария, която един ден трябва да се съедини с Княжеството. За да изпълни та­зи своя задача и да осветли чужденците по българския въпрос, в него са поместени и значи­телен брой материали на френски език.

Втора характерна особеност на вестника е, че от начало­то до края той поддържа ед­на неизменна русофилска по­литика. Отначало „Марица" е официоз на руското гражданско управление и поддържа руб­рика „Официален отдел", в която се обнародват различни правителствени разпорежда­ния. По-късно, когато се открояват партиите в Източна Румелия, вестникът става не­гласен орган на консервативната партия, като изразява умерено консервативни пози­ции.

Големият пловдивски вест­ник взима дейно участие не само в живота на Източна Румелия, той следи и отразява и събитията в Княжество България, откъдето получава редовни кореспонденции.

Затова с право се счита и за общонационален  вестник.  

Вестник „Марица" се редактира първоначално от Григор Начович. Той обаче се мести в София, където стига до кмет на новата столица и министър в няколко кабинета. След неговото напускане редакто­ри стават Георги Груев, Иван Е. Гешев, д-р К. Стоилов, Д. В. Храмов и Св. Миларав. Михаил Маджаров и Стефан Бобчев поемат вестника, след като Гешев става директор на финансите, и го редактират до спирането му. Отговорник на френската част на вестника е Ф. Перец. Издател на в. "Марица" от началото до края остава Христо Г. Да­нов.