На 19 януари 1915 г. по време на Първата световна война германски цепелини извършват първата в света бомбардировка на цивилно население, като бомбардират британските градове Грейт Ярмут и Кингс Лин, загиват 4 души.За първи път по време на бойни действия въздушни средства атакуват военни обекти в дълбокия тил на противника, и то не просто в тила, а на територията на Британските острови, смятани дотогава за абсолютно недостъпни по вода и от въздуха. Затова датата 19 януари може да се счита за рожден ден на стратегическата авиация.
Командирът на Дивизиона въздушни кораби лейтенант Петер Щрасер (38 г.) е дотолкова уверен, че англичаните не са готови да отразят атаката на техните цепелини, че заповядва рейдът да се изпълни в дневно време. Точно в 11 часа трите кораба L-3, L-4 и L-6 изплават от елингите (хангарите за цепелини) в Норхолт и басово бучейки с моторите си вземат курс на север.
За огромно разочарование командирът на дивизиона Щрасер е принуден да се върне от средата на пътя, заради неизправен двигател на неговия L-6. Другите два дирижабъла продължават полета си и към 15:30 часа достигат своята цел – военните заводи в предградията на Ярмут.
По това време небето се покрива с облаци и смъртоносният товар практически се хвърля сляпо. В резултат 12 броя 50-килограмови фугасни и 18 запалителни бомби падат в центъра на града.
От военна гледна точка този първи рейд на цепелините L-3 и L-4 би следвало да се счита провален. Военните заводи не са пострадали, бомбите разрушават няколко не големи сгради на градския площад (по оценка на застрахователните компании сумата на нанесените щети е около 100 000 лири). Убити са 4 души, 16 са ранени.
Петер Щрасер обаче е във възторг. Неговите теоретични разработки за неограничена въздушна война са намерили блестящо потвърждение. Цепелините могат да поразяват предварително избрана цел в дълбокия тил на противника без особен риск да бъдат свалени.
Съобщението за успешното нападение на британската територия е посрещнато в цялата страна с голям ентусиазъм. Немските вестници буквално се задавят от възторг. Ето например извадка от уводна статия на „Кьолнише цайтунг” от 21 януари:
„... нашите цепелини възнесоха огнената десница на възмездието над Британия. Надменната Англия трепери, с ужас очаквайки нови неотразими удари. Най-съвършеното оръжие, създадено от гения на немските инженери – дирижабъла – е способно да порази нашия враг в самото сърце!
Око за око, кръв за кръв – само така ще се отнасяме с неприятелите. Това е най-бързият начин победно да завърши войната, а значи, е и най-хуманният. Сега Германия поздравява граф Цепелин, видял триумфа на своето дете, и му благодари, че със своя талант и вяра той подари на нашата страна чудо-оръжие, подобно на което англичаните нямат и няма да имат.
Не са успели да затихнат победните литаври след първото успешно нападение на територията на Великобритания, когато противниците на въздушните атаки получават силни козове. През февруари 1915 г. загиват L-3 и L-4, героите от атаката на Ярмут.
Наистина те стават жертва на стихия, а не на неприятелски огън. По време на рейд по британски кораби дирижаблите са застигнати от силен спеговалеж над територията на Дания. И макар екипажите да успяват да извършат принудително кацане, ураганният вятър откъсва двата цепелина от швартовката и ги отнася в открито море заедно с четирима аеронавти на борда на L-4. Техните следи завинаги потъват във вълните на Северно море.
От тогава цепелините започват честичко да се появяват над Англия, достигайки даже до Лондон. Тогава все още не се практикува обикновеното затъмняване на прозорците в градовете, но падащите бомби бързо научават англичаните да използват този вид защита, най-малкото в тези райони, където съществува заплаха от бомбардировки.
До края на Първата световна война германските дирижабли извършват общо 51 рейда над територията на Британия, като хвърлят 5806 бомби с общо тегло 196 000 кг. Убити са 557 души и 1358 са ранени. Материалните щети се оценяват на 1 5276 585 британски лири.
По време на войната загиват 92 германски цепелина от всичко построените 113. Загубите от тях, както и останалите разходи, ги правят съизмерими на нанесените щети. Основната полза не е в направените разрушения, а в психологическия ефект от тяхната употреба – рухва митът за британската неуязвимост, британците започват да живеят в страх. (Същото се повтаря с V-1 и с V-2.) Германските дирижабли обаче могат да изпълняват първоначално поставените цели единствено при липса на ПВО. След като в средата на войната навлизат добре въоръжените височинни изтребители и се развива зенитната артилерия, хегемонията на цепелините изчезва. Лейтенант Щрасер доживява да види залеза на своята теория – той загива с L-70 в най-последното нападение над Англия на 5 август 1918 г.
Публикацията подготви Ганчо Каменарски
Командирът на Дивизиона въздушни кораби лейтенант Петер Щрасер (38 г.) е дотолкова уверен, че англичаните не са готови да отразят атаката на техните цепелини, че заповядва рейдът да се изпълни в дневно време. Точно в 11 часа трите кораба L-3, L-4 и L-6 изплават от елингите (хангарите за цепелини) в Норхолт и басово бучейки с моторите си вземат курс на север.
За огромно разочарование командирът на дивизиона Щрасер е принуден да се върне от средата на пътя, заради неизправен двигател на неговия L-6. Другите два дирижабъла продължават полета си и към 15:30 часа достигат своята цел – военните заводи в предградията на Ярмут.
По това време небето се покрива с облаци и смъртоносният товар практически се хвърля сляпо. В резултат 12 броя 50-килограмови фугасни и 18 запалителни бомби падат в центъра на града.
От военна гледна точка този първи рейд на цепелините L-3 и L-4 би следвало да се счита провален. Военните заводи не са пострадали, бомбите разрушават няколко не големи сгради на градския площад (по оценка на застрахователните компании сумата на нанесените щети е около 100 000 лири). Убити са 4 души, 16 са ранени.
Петер Щрасер обаче е във възторг. Неговите теоретични разработки за неограничена въздушна война са намерили блестящо потвърждение. Цепелините могат да поразяват предварително избрана цел в дълбокия тил на противника без особен риск да бъдат свалени.
Съобщението за успешното нападение на британската територия е посрещнато в цялата страна с голям ентусиазъм. Немските вестници буквално се задавят от възторг. Ето например извадка от уводна статия на „Кьолнише цайтунг” от 21 януари:
„... нашите цепелини възнесоха огнената десница на възмездието над Британия. Надменната Англия трепери, с ужас очаквайки нови неотразими удари. Най-съвършеното оръжие, създадено от гения на немските инженери – дирижабъла – е способно да порази нашия враг в самото сърце!
Око за око, кръв за кръв – само така ще се отнасяме с неприятелите. Това е най-бързият начин победно да завърши войната, а значи, е и най-хуманният. Сега Германия поздравява граф Цепелин, видял триумфа на своето дете, и му благодари, че със своя талант и вяра той подари на нашата страна чудо-оръжие, подобно на което англичаните нямат и няма да имат.
Не са успели да затихнат победните литаври след първото успешно нападение на територията на Великобритания, когато противниците на въздушните атаки получават силни козове. През февруари 1915 г. загиват L-3 и L-4, героите от атаката на Ярмут.
Наистина те стават жертва на стихия, а не на неприятелски огън. По време на рейд по британски кораби дирижаблите са застигнати от силен спеговалеж над територията на Дания. И макар екипажите да успяват да извършат принудително кацане, ураганният вятър откъсва двата цепелина от швартовката и ги отнася в открито море заедно с четирима аеронавти на борда на L-4. Техните следи завинаги потъват във вълните на Северно море.
От тогава цепелините започват честичко да се появяват над Англия, достигайки даже до Лондон. Тогава все още не се практикува обикновеното затъмняване на прозорците в градовете, но падащите бомби бързо научават англичаните да използват този вид защита, най-малкото в тези райони, където съществува заплаха от бомбардировки.
До края на Първата световна война германските дирижабли извършват общо 51 рейда над територията на Британия, като хвърлят 5806 бомби с общо тегло 196 000 кг. Убити са 557 души и 1358 са ранени. Материалните щети се оценяват на 1 5276 585 британски лири.
По време на войната загиват 92 германски цепелина от всичко построените 113. Загубите от тях, както и останалите разходи, ги правят съизмерими на нанесените щети. Основната полза не е в направените разрушения, а в психологическия ефект от тяхната употреба – рухва митът за британската неуязвимост, британците започват да живеят в страх. (Същото се повтаря с V-1 и с V-2.) Германските дирижабли обаче могат да изпълняват първоначално поставените цели единствено при липса на ПВО. След като в средата на войната навлизат добре въоръжените височинни изтребители и се развива зенитната артилерия, хегемонията на цепелините изчезва. Лейтенант Щрасер доживява да види залеза на своята теория – той загива с L-70 в най-последното нападение над Англия на 5 август 1918 г.
Публикацията подготви Ганчо Каменарски
