На връщане от събор една монахиня се случила да седи в самолета до една изтупана кол-гърл. Разглеждайки я от глава до пети монахинята полюбопитствала:
– Много хубаво палто имате, сигурно е струвало много скъпо. От съпруга ли ви е подарък?
– О, не – отвърнала елитната кол-гърл, – един президент ми ги подари, много обичаше свирките ми.
– О, Боже – взела да се кръсти монахинята, – прости ми любопитството и че слушам такива скверни речи!
След половин час обаче не издържала и отново се обърнала към съседката си:
– Чантата Ви също е много шикозна, не съм виждала досега такава.
– Да, наистина, тя ми е от един арабин, той много обичаше да ме взема отзад…
– Боже мили – отново се прекръстила монахинята, – Прости ми, че отново попитах, прости и на нея, тя на знае какво прави!
Свършило пътуването, монахинята се прибрала в манастира, затворила се в килията си, помолила се и изгасила свещта. След 10 минути се чуло почукване.
– Кой е? – попитала монахинята.
– Отец Онуфрий – чул се тих глас отвън.
– Да ми се махаш с твоите лимонови резанки! – викнала монахинята и се завила презглава.