Говорителят на Държавния департамент на САЩ Джон Кърби заяви в четвъртък (22 декември), че Вашингтон призовава Москва да се откаже от „закона за чуждестранните агенти“, предаде „Аргументи и факти„. Според американското ведомство законът пречи на развитието на демократичните институции.

В руския „стоп-лист“ попаднаха 12 чуждестранни организации с нестопанска цел
„Призоваваме руското правителство да отмени този закон днес и да изпълни международните си ангажименти в областта на защитата на човешките права“, се посочва в изявление на Държавния департамент, цитирано от РИА „Новости“.
Председателят на комисията по информационна политика в Съвета на федерацията Алексей Пушков в петък направи ироничен коментар на искането на американските власти, като посъветва страната първо да отмени своите аналогични закони.
„Държавният департамент призова Русия да отмени закона за чуждестранните агенти. Първо трябва да отменят своя аналогичен закон: защо да го има в цитаделата на свободата, а у нас не?“, написа Пушков на страницата си в Twitter.
ДА ПРИПОМНИМ:
На 8 юли Съветът на федерацията внесе в Генералната прокуратура, Министерството на правосъдието и Министерството на външните работи на Русия т. нар. „патриотичен стоп-лист“. В него попадат 12 чуждестранни организации (8 американски, 3 украински и 1 полска).Сред тях са „Отворено общество“ на Сорос и „Амнести интърнешънъл“.В сената смятат, че с тяхна помощ се „оказва натиск върху ценностите и институциите на Русия“, тъй като по правило те се финансират от правителства на други държави.
От сената твърдят, че списъкът е с „предупредителен характер“, т.е. няма юридическа сила и е приет, за да може Генералната прокуратора да провери, дали включените в него организации отговарят на закона за „нежелателните организации“.
«Не сме наивни хора»
В САЩ работят 15 000 организации с нестопанска цел в сферата на външната политика, отбелязва председателят на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко, като бюджетите на някои от тях са по-големи от бюджета на руското външно министерство. „Ясно е какви огромни средства се изливат под претекст да се усъвършенства демокрацията, <…> и е ясно за какви цели. Ние далеч не сме наивни хора“, допълва тя.
Както обясни пред „Руски дневник“ инициаторът на „стоп-листа“ и председател на комисията по международни въпроси в Съвета на федерацията Константин Косачов, в списъка са попаднали организации, които са „известни със своята политическа ангажираност“, която вече е „излязла наяве и в съседни страни, и в редица случаи и у нас, в Русия“. „Формално в уставните документи на тези организации обявените цели са положителни: съдействие за развитие на демокрацията, институциите на гражданското общество, опазване на човешките права и свободи“, изброява сенаторът.
Само че в много случаи според него тяхната дейност се свежда до разпространение на „необективна и политизирана информация, нагнетяване на протестни настроения“. Сигналите за политически или близки до политически дейности от страна на чуждестранните организации с нестопанска цел идват основно от регионите, споделя Косачов. На 3 юли на открито съвещание на Съвета на федерацията бе обявено, че сенаторите са получили информация, включително от службите за сигурност и Генералната прокуратура.

 
Самите сенатори многократно са подчертавали, че списъкът се сформира открито с участието на представители на Обществената палата на Русия, министерството на външните работи, Федералната служба за финансов мониторинг, Държавната дума и др.
Вълк в овча кожа
Новината, че фондация „Макартър“ е попаднала в „патриотичния стоп-лист“ бе възприета с „огромно съжаление“ от самата организация. „Разочаровани сме“, каза в обръщение, предоставено на „Руски дневник“, президентът на фонда Джули Сташ. Оттам се надяват на заключение, че техните „дейности винаги са били в съответствие с руските закони“. „Фондация „Макартър“ е напълно независима и не получава средства от правителството на САЩ. Не сме ангажирани и не подкрепяме политически дейности“, каза Сташ. Тя отбеляза, че с подкрепата на фонда в Русия са се появили няколко независими университета. „В сферата на човешките права нашите източници на финансиране са защитавали уязвими руски граждани и са засилили обществения диалог за всички руснаци“.
Според директора на Кримската полева мисия по правата на човека Андрей Юров попадането на най-големите чуждестранни фондове в руския „лист“ е „напълно предсказуемо“. „Просто са взели списъка с най-известните донори и са ги включили произволно“, заяви той в интервю за „Руски дневник“. Но появата на своята „организация“ в него той определи като „напълно неочаквано“. Това всъщност изобщо не е организация, а просто инициатива на няколко правозащитници от Русия и страните от ОНД, обяснява Юров (обединението е създадено на 5 март 2014 с подкрепата на Програмата за развитие на ООН в Украйна).
„Нямаме членство, бюджет, офис – нямаме нищо. Не сме регистрирани“, казва той. По думите му, правозащитниците се занимават само с мониторинг на правата на човека в Крим, „при това много акуратно, далеч от каквито и да било политически оценки“, а допреди това „съвсем нелошо“ са си сътрудничили с апарата н пълномощника по правата на човека в Русия и с президента на Съвета за развитие на гражданското общество и правата на човека. „Ние просто бяхме пример, че в Крим могат легално да работят независими правозащитници. В този смисъл нашата работа беше много по-изгодна за руското външно министерство, отколкото нашата забрана“, обобщава Юров.
Президентът на Руската асоциация на политическите консултанти и член на съвета на директорите на Европейската асоциация на политическите консултанти (EAPC) Игор Минтусов обяснява избора на организациите, включени в „стоп-листа“, като политически акт. „Съветът на федерацията улавя сигналите, които му изпраща ръководството на страната – президентът и неговата администрация“, заяви той в разговор с „Руски дневник“. Според него самият факт, че организациите от списъка са финансирали руски организации с нестопанска цел – „агенти“, може да изиграе определяща роля.
„Стоп-листът“ е предупредителен сигнал и за руските органи на изпълнителната власт, и за тези организации, смята професор Леонид Поляков от департамента за политически науки към Висшата икономическа школа. Но да се говори за конюнктурни мотиви може само в случай, че организациите възприемат този „сигнал“ и преразгледат своята политика в страната, смята той. „Ако те все пак разберат, че работят в Русия и трябва да отчитат нашите интереси, а не просто на всяка цена да работят за себе си, то тогава решението за тях може и да бъде променено“, не изключва политологът.
Въпреки това, уверен е Минтусов, руският нетърговски сектор е загубил важен канал за финансиране, а на фондовете от „листа“ е лепнат етикет: „Внимание, руснаци! Бъдете нащрек, сред вас може би има вълк в овча кожа“. Поляков е съгласен, че руският нестопански сектор може и да загуби финансиране, но „нека това се компенсира с факта, че по този начин се блокират причиняваните на страната вреди“.
РУСКИ ДНЕВНИК