След неуспешния опит за военен преврат в Турция, премиерът Реджеп Ердоган обяви мюсюлманският проповедник Гюлен за негов организатор. Мистериозният Фетхуллах Гюлен е  ислямовед и водач на движението „Хизмет“, състоящо се от елитни школи. Турските радикалисти го считат за неверник, а обществените критици го обвиняват в подкопаване на светския характер на Република Турция.

Но кой всъщност е Гюлен?

Онези, имали възможността да се срещнат с него, го описват като вдъхновяващ и харизматичен. Школите му се намират в целия мюсюлмански свят (150 държави). Клонове има дори в София и Пловдив.

Гюлен е роден в Ерзурум, Турция в 1941 година. Изнася първата си проповед на 14 години, а по-късно става последовател на Саид Нурси, насърчаващ мюсюлмани и християни да обединят усилията си срещу агресията.

Според техните възгледи, религиите могат да работят заедно. Гюлен е избран за най-влиятелния жив интелектуалец на 2008 г. от сп. „Foreign Policy”.

Проповедникът не живее в родината си от 1999 г., когато остава в доброволно изгнание в Пенсилвания, САЩ.

От 2000 г. срещу него се води задочен процес в Турция по обвинение в опит за подкопаване на светската власт.

8 години по-късно то бе прекратено поради липса на състав на престъплението.

Поддръжниците на неговото движение "Хизмет" го възприемат като "човешкото" модерно лице на Исляма.

Западните  медии определят движението като „умерено прозападно движение на сунитския ислям, привличащо много добре образовани граждани на Турция”.

Би Би Си счита, че то има много последователи в турските правоохранителни структури, но самият Гюлен е заявявал многократно, че съдии и прокурори при никакви условия не могат да получат заповеди от него.

Гюлен иска да разграничи исляма от тероризма.

По света има около 6 милиона негови последователи, които предпочитат да се наричат "вдъхновени от Гюлен". Преобладават образовани турци - учители, журналисти и бизнесмени.

Към "Хизмет" са създадени неправителствени организации, сред които са  светски училища, образователни центрове, болници. Движението няма официална структура, няма видима организация и официална членска маса, но е считано за една от най-големите мюсюлмански мрежи в света.

Отношенията му с Реджеп Ердоган невинаги са били обтегнати.

В миналото двамата били поддръжници, но когато възгледите им за развитието на Турция се променили, тяхната връзка се превърнала в тиха война.

Именно подкрепата на Гюлен помогнала на премиера да затвърди позициите си в миналото, но днес напрежението помежду им ескалира с всеки изминал ден. Връхна точка бе скандалът от декември 2014 г. - в мащабното корупционно разследване бяха задържани редица близки до кабинета бизнесмени и синовете на трима министри.

Ердоган обвини движението "Хизмет" в заговор за манипулиране на съдебните органи и свалянето му от власт. Гюлен определи тези твърдения като "лов на вещици" и заяви, че последователите му "нямат интерес от привилегиите на властта" и че стремежът към власт в името на религията би противоречал на духа на исляма.

От две години и половина Ердоган преследва последователите на Гюлен в турските правителствени структури, а след неуспешния военен преврат дори поиска екстрадацията на проповедника.

Междувременно през годините Гюлен неведнъж е критикувал управлението на Ердоган.

В коментар за "Файненшъл таймс" от 2014 г. проповедникът предупреди, че политическите и икономическите реформи в Турция от изминалото десетилетие са поставени под заплаха. Според него заради мерки като ограничаването на свободата в Интернет, засилването на контрола на правителството върху съдебната система и даването на повече правомощия на разузнавателните агенции, Ердоган е изгубил доверието както у дома, така и в чужбина.

"Малка група в правителството държи като заложник прогреса на цялата страна. Доминацията върху политиката, на която някога се радваха военните, сега, изглежда, е заменена от хегемония на изпълнителната власт. Турската държава отдавна дискриминира граждани и държавни служители на базата на техните възгледи. Тъмна сянка се спусна над постиженията от изминалото десетилетие – в резултат на коварно профилиране на определени групи турски граждани заради техните възгледи, постоянни смени на държавни служители заради политическо удобство и безпрецедентно подчиняване на медиите, съдебната система и гражданското общество", пише Гюлен.

Според него правителството може да възстанови доверието към себе си само чрез "подновяване на ангажимента си към универсалните човешки права, върховенството на закона и отчетното управление".

Ислямоведът смята още, че в центъра на това трябва да бъде поставена нова конституция, изготвена от специалисти по гражданско право.

"Никога не съм подкрепял или противопоставял на политическа партия или кандидат и ще се въздържам да го правя и в бъдеще... Прекарах последните 15 години в духовно уединение и независимо от това какво се случва в Турция възнамерявам да продължа да правя същото", завършва Гюлен.