Наим Сюлейманоглу е бил доста притеснен, преди да вземе решението да не се върне в България през декември 1986 година. Поне така изглежда от последните му действия. Той дори забравя да вземе 800 долара, огромна сума за онези времена, която е приготвил в жабката на жигулата си, пише „24 часа“.

3-кратният световен шампион винаги е твърдял, че възродителният процес е единствената причина, заради която е предприел рискования ход. “Една сутрин просто Наим Сюлейманов го нямаше, а вече бях Наум Шаламанов”, казва доста години по-късно великият щангист, който се бори за живота си в истанбулска клиника.

Както Марица.бг съобщи, Наим бе приет в интензивното отделение на болница в истанбулския квартал „Бакъркьой“ след като черният му дроб и единият бъбрек отказват.

След около 24 часа в кома, той дойде в съзнание, но медиците са категорични: Ако не се направи спешна трансплантация, ще изгубим шампиона!
“Две години преди да избяга, бяхме в Париж. С него и още три момчета. Като младежи те искаха да видят квартала с червените фенери. Съгласих се. Тогава обаче забелязах доста съмнителни типове да ни следят. Веднага се прибрахме в хотела”, обяснява пред „24 часа“ Неделчо Колев, трикратен световен шампион и настоящ президент на федерацията по щанги.

Големият шанс се открива през 1985 г., която по традиция завършва със световната купа в Мелбърн. Там всички българи са поканени заедно със семействата си от Сам Кофа, тогавашния президент на щангите. Това оставя групата без задължителното присъствие на офицер от Държавна сигурност. Явно вече са имали пълно доверие на Иван Абаджиев и неговите хора.

Наум използва ситуацията и се свързва с емигранти в Австралия от българо-турски произход. Всички си спомнят, че около групата е имало постоянно двама, които си говорели с Шаламанов. Показвали и приятелски отношения. Той се прибира в България, без да показва, че крои някакви планове. Продължава да тренира като звяр и да чупи рекордите. Дори се включва в нещо като реклама на възродителния процес. Тодор Живков го приема преди заминаването за световната купа в Мелбърн - идеята е да се види как българските турци приемат решението на БКП да им смени имената.

Преди тръгването за Австралия Неделчо Колев отива до Кърджали, за да го докара с ладата му. Защото Наим има кола, но още не се чувства добре зад волана. Пък и му е доста висок.

“Оставихме колата на паркинга на летището. За да си я вземе обратно, като се прибере. След като не се върна, от милицията я отвориха. Присъствах лично на огледа. В жабката имаше 800 долара. Явно много е бързал”, спомня си Неделчо Колев.

В Австралия нашите отново жънат успехи, за да се стигне до прощалния банкет. Датата е 6 декември. Наим е умислен, трудно говори, обръща чашите с уиски. Нораир Нурикян, който тогава е в треньорския щаб, му прави забележка да спре, за да не направи някаква глупост. Наим решава да излезе, за да изпуши една цигара. И повече не се връща.

“Спечели за трети път световната купа и според правилника залата трябваше да бъде кръстена на него. Последно пита дали може да отиде на бар. Абаджията обаче каза не, защото ни предстояха някакви други състезания. И тогава го видях за последно”, обяснява двукратният олимпийски шампион Нораир Нурикян, който е негов личен треньор в националния отбор.

“На другата сутрин отидох в стаята му. Той спеше с Александър Върбанов. Сашо още бе в кревата. Събудих го и го питах къде е Наим. Той ми каза, че не се е прибирал. Първата ми мисъл бе, че е намерил някоя девойка и с нея е лудувал през нощта.

Дори не ми е минавало през главата, че ще избяга. Следобед обаче се появиха няколко телевизионни екипа да искат интервю. С нас беше Христо Меранзов от БСФС и той започна да говори. Така разбрахме, че е с някакви българи и смята да иска убежище”, допълва Нурикян.

Отборът си тръгва, но със съдействието на посолството Нурикян и Абаджиев сменят билетите си, за да могат да говорят с Наим, както обещават австралийците. Първоначално дори се смята, че щангистът иска да остане в Австралия. Изпратена е и официална нота от външното министерство, в която се казва, че той е държан против волята си.

“След два-три дни гледам новините по телевизията. И Наим слиза с една торбичка от самолета, а отдолу пише - Лондон. С Абаджиев се вцепенихме. Тогава разбрахме, че положението вече е неспасяемо”, допълва Нурикян.

От Лондон Наим е прехвърлен в Анкара с личния самолет на президента на Турция Тургут Йозал. Там той дава пресконференция, в която обяснява, че е избягал заради смяната на имената и иска да прослави истинската си родина. Получава и 60 килограма злато, колкото е личното му тегло. Йозал го обявява за свой син.
В България истерията е пълна. Чак на 10 декември БТА съобщава: “От понеделник сутрин в Мелбърн световноизвестният щангист Наум Шаламанов е в неизвестност.

От съобщенията в някои австралийски вестници се подразбира, че 19-годишният българин е станал обект на специално внимание на определени среди. Отведен е в някакво жилище с неизвестен адрес, но е известно, че се ползва от турци. От информациите се разбира, че върху него се оказва въздействие да не се върне в родината си”.

Два дни по-късно информацията е допълнена със “злонамерени сили, пренебрегвайки нормите на международните отношения и правата на личността, действат неправомерно срещу български гражданин”.

Докато в България официално никой нищо не казва какво става с шампиона, на 12 декември английските медии подробно описват случилото се: “Българският шампион във вдигането на тежести Наум Шаламанов пристигна в петък сутрин в Лондон на път за Турция, където ще получи политическо убежище. Турски дипломати го посрещнаха на летището и го отведоха в посолството на Турция”.

Британските медии съобщават и още нещо любопитно, което явно показва, че българската страна е тотално в неведение.

“Няколко часа, след като самолетът напусна Австралия, властите в Канбера се свързаха официално с консула на България Желязко Димитров и обясниха случилото се. Те са съобщили на българския представител, че австралийските власти нямат намерение да задържат в страната чужди граждани, които искат да я напуснат”.

Абаджиев се връща и дава интервюта, че Наим е отвлечен от “Сивите вълци” и всичко се прави против волята му. Трудовите колективи протестират пред посолството и пращат заплашителни писма. Щангистите са привиквани един по един да дават обяснения в Държавна сигурност. “Не съм писал толкова през целия си живот”, разказва Борислав Гидиков, който в Сеул ще стане олимпийски шампион.

Следва обаче доста труден период. За да вдига за Турция на световно или европейско, няма никакъв проблем. Просто трябва да премине едногодишен период, след което си връща състезателните права. За олимпиада обаче е различно, защото трябва специално разрешение да смениш страната.

Турците впрягат цялата си държавна машина, за да натискат нашите. Това е видно и от донесения на хора от службите по това време.
Агент Светлозар докладва за сесията на МОК в Истанбул от 9 до 12 май 1987 г. Според него всичко се е въртяло около участието на Наим на олимпиадата в Сеул, като е оказван невероятен натиск.

Президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч бил информиран, че Наим смята да се жени и така да се реши проблемът. Той дава специално интервю, в което казва, че всичко е в ръцете на международната федерация. Освен това смятал, че има решение на международната федерация и то е в полза на турците. Според него от 7 декември 1987 г. Наим има право да вдига за тях, а се препоръчва на МОК да го допусне до олимпиадата съгласно правило 8 от олимпийската харта. “При това положение трябва да преосмислим дали крайното противопоставяне е удачно, след като шансовете той да не бъде допуснат или да се състезава за нас са минимални”, пише агентът на ДС.

Агент Шиков пък докладва на 19 май, че след приключването на сесията на МОК Самаранч се е видял с Наим в хотелската си стая. След това Сюлеманоглу дал антибългарска пресконференция.

Тихомълком, вероятно точно тогава, е направена сделката за 1,25 милиона долара за правата на Наим. Турците се съгласяват да ги платят заради сигурния златен медал, пък и политическият шум е на тяхна страна. Последният драматичен момент е, когато Иван Славков-Батето нарежда на вечната си секретарка Буба да пусне документа към колегата му Тургут Атакол.

Оказва се, че още парите ги няма, а разрешението е дадено. Пратеникът обаче се появява на границата и носи куфарчето. И до днес не се знае къде е отишла огромната сума за Наим, след като всички отричат да са я получили.

Така Наим отива на олимпиадата в Сеул, за да стане шампион, а семейството му е прокудено от България.

“Разбрахме се да се натовари един другар под ръководството на окръжния началник на Кърджали и без много шум да му се дадат 3 дни да си приготви багажа на семейството. През това време да се уредят паспортите и документите им. Обезателно трябва да се вземат заявления, че те искат да се изселят. Да им се даде един камион от съвета или от окръжното управление и направо на границата на Капитан Андреево да ги стоварят.п Те са: баща, майка, двама братя, една снаха”, пише в секретен доклад на Държавна сигурност за семейството на Наим.

“Малкият ми син беше се оженил току-що. За снаха ми и за малкия ми внук не бяха приготвени паспорти. Осъзнах накъде клонят нещата и им казах, че въпреки всичко аз ще замина. Казаха засега да се прибера и че после ще дойдат да ни вземат от вкъщи. Но имаше строго напътствие да не споделям с никого. Искаха всичко да остане в тайна. По-късно дойдоха 200 милиционери, войници и служители на ДС. Ние живеем до стадиона, точно на изхода на Момчилград. Блокираха пътя за Крумовград и Подкова. Затвориха заведенията близо до нашия блок. Целта беше всичко да остане в тайна, не искаха да се вдига шум. Дойдоха със 7 леки коли. Натовариха покъщнината и директно ни закараха на границата. Вечерта ни настаниха в един хотел близо до Свиленград, не помня името му. На сутринта пресякохме границата през пункта Капитан Андреево и вече бяхме в Турция. Наим беше в Анкара и затова веднага потеглихме за там. След две години раздяла за първи път успях да го прегърна”, спомня си баща му Сюлейман Али Сюлейман.

Сюлейман обаче не издържа дълго в Турция и се прибира обратно в България след демокрацията. Дълго време с Наим не си говорят, поддържа връзка с братята му, пише „24 часа“. След това изглаждат отношенията. Наим ревностно крие и децата си. Той със сигурност има три, като му се приписват и още, въпреки че никога не е сключвал брак. Синът му е от японка, а имал и две дъщери от красива изселничка от Разградско, бивша гимнастичка.

При едно от посещенията си у нас той с мъка каза, че голямата му дъщеря се жени, но не е поканен на сватбата.