Испания преживява двоен политически трус - каталунският парламент гласува за обявяване на независимост, а централното правителство се готви за нанасянето на безпрецедентен удар срещу опитите за отделяне. Ето как може да се развие нататък кризата, прогнозира ДПА.

Какво направи каталунският парламент?

Парламентът прие резолюция за отделянето на Каталуния от Испания и обявяването на суверенна република в отговор на решението на премиера на Испания Мариано Рахой да активира член 155 от конституцията, който дава възможност за пряко управление от центъра на автономните области.

В преамбюла на резолюцията се казва, че се създава "каталунска република като независима и суверенна държава на демократичното и социалното право", който текст не беше подложен на гласуване. Вместо това депутатите гласуваха за стъпките, които произтичат от обявяването на независимост - упълномощаване на правителството да създаде централна банка, да започне учредителен процес за написването на конституция, да търси международна подкрепа и др.

Как реагира испанското правителство?

Преди вота в Барселона премиерът Мариано Рахой призова в "Туитър" към спокойствие "всички испанци" и обеща, че "върховенството на закона в Каталуния ще бъде възстановено". По-рано Рахой бе казал, че задействането на член 155 е "без алтернатива" при създалата се ситуация.
Сенатът в Мадрид одобри решение, с което упълномощи премиера да управлява Каталуния директно от Мадрид. По-късно днес кабинетът на Рахой ще заседава, за да реши какви да бъдат първите му конкретни стъпки.

Може ли член 155 да възстанови реда?

За четиридесетте години испанска демокрация нито едно правителство не е уволнявало регионална администрация, така че е под съмнение дали правителството на Рахой ще съумее действително да отстрани разбунтувалите са каталунски институции, отбеляза ДПА. Съмнителна е и готовността на каталунската регионална полиция да изпълнява заповедите на Мадрид е съмнителна. Агенцията цитира експерт от барселонския университет "Помпеу Фабра", според когото присъствието на испанската държава в Каталуния е "съвсем остатъчно и номинално".
Междувременно организации и партии, привърженици на независимостта призовават за масова кампания за гражданско неподчинение, както и поредица от улични протести.

Независимостта - реална перспектива ли е за Каталуния?

Самообявилата се Република Каталуния ще трябва да се бори за спечелването на международно признание и ще се озове извън Европейския съюз, с което нейната процъфтяваща ориентирана към износа икономика ще понесе тежък удар. Вече над 1500 компании, вкл. две големи банки, изместиха седалищата си извън областта поради опасения от законовите неясноти при евентуална сецесия.

Каталунските власти ще трябва да убедят Испания да изтегли всички свои държавни служители, сред които съдии и полицаи. А някои твърдят, че отделянето на Каталуния от Испания ще е много по-сложно от британския Брекзит, посочва ДПА.

И нещо още по-важно - независимостта не е цел за всички. Проучвания сочат, че малко повече от половината жители на Каталуния не искат отделяне, а над 80 на сто изразяват предпочитание към законен референдум за независимост, тоест разрешен от централните власти, отбелязва ДПА.

 

 

На 6 октомври 1934 г. премиерът на автономната област Каталуния Луис Компанис обявява Каталунска държава в пределите на несъществуваща федерална република Испания. Десет часа по-късно и след смъртта на десетки души той се предава, припомня АФП.

Когато Компанис прави прокламацията си, левите партии са обявили "обща революционна стачка" в знак на протест срещу влизането в правителство на трима министри от коалиция, обединяваща и десни партии - СЕДА (CEDA).

"Каталунци!, се провиква Компанис от балкона на Женералитата, централата на каталунското правителство (. . .) В този тържествен час, в името на народа и Каталуния, обявявам държавата Каталуния от федералната република Испания и, за да установим и укрепим връзките с ръководителите на общия протест срещу фашизма, ги кани да установят в Каталуния временно правителство на републиката".

Компанис очевидно не се е бил консултирал с ръководителите на общата стачка, а втората испанска република не е федерална. За първи път обаче, без да успее да одобри конституцията през декември 1931 година, Каталуния, самопровъзгласила се република, прави опит да получи статут на автономия, който е съвместим единствено с модела на федерална държава. На Мадрид ще му бъдат необходими напрегнати преговори, за да сведе компетенциите на Каталуния до приемливи пропорции за новата единна държава.

Отговорът на правителството не се забавя. Главнокомандващият на военните сили на Каталуния, генерал Доминго Батет, отказва да се подчинява на Женералитата и след като се консултира с премиера в Мадрид, обявява военно положение.

Полицай убива пехотинец и армията отвръща на удара. При сблъсъците през нощта според историците загиват между 46 до 80 души. В 6 ч. сутринта на 7 октомври, 10 часа след обявяването, Компанис се предава на генерал Батет.

Компанис е арестуван с правителството и редица депутати. Снимката им зад решетките ще обиколи света.
На 14 декември със закон е отменена автономията на Каталуния за неопределен срок.
Компанис намира убежище във Франция след гражданската война (1936-1939), където е арестуван от германците през 1940 г. и предаден на диктатора Франсиско Франко. Разстрелян е на 15 октомври в крепостта Монтжуик над Барселона. Той става герой за каталунските сепаратисти. /РВ/