"Нашият Доналд" или "другият Доналд"? Лидерите на страните от ЕС, които се събраха на срещата на върха в Малта в петък, се оказаха в положение да избират между двама души с името Доналд - председателя на срещата, "нашия Доналд" Туск, и новия американски президент Доналд Тръмп, пише Ройтерс.
Но въпреки декларираното единство държавите от съюза са разделени по въпроса как да реагират на политическите действия на човек, който скъса с неотклонната следвоенна линия на САЩ да подкрепят европейската интеграция и допусна, че и други ще последват примера на Великобритания, напускайки блока, наречен от него "средство в ръцете на Германия за постигане на целите й".
Туск, който е бивш премиер на Полша, заяви, че европейските лидери са го кръстили "нашия Доналд" в Малта. Той определи това като израз на подкрепата им, заявявайки преди срещата, че Тръмп е "заплаха" за ЕС наред с Русия, Китай и войнствения ислям.
"Настроенията по време на срещата бяха следните - нашият Доналд и другият Доналд", каза човек, присъствал на форума, на който Туск бе толкова уверен в подкрепата за себе си, че потвърди своето желание да се кандидатира за втори мандат като председател на Европейския съвет.
Политическите му врагове в правителството във Варшава обаче публично отхвърлиха варианта за обединение около кандидатурата му, окачествявайки отправените от него критики към Тръмп като "грубо оскърбление" и го обвиниха, че "насажда страхове" и "търси конфронтация".
Други, не толкова публично, говорят за далеч по-широко споделяна тревога от възможността ЕС да загърби трансатлантическите отношения.
При подобни вътрешни разногласия се сблъскват два вида опасения. Едните са чисто исторически - особено във Франция - и са свързани с влиянието на САЩ, а другите са, че може да отслабне западният фронт срещу Русия и във все по-голяма степен срещу Китай. Начинът, по който те ще се проявят, ще окаже влияние върху надеждите на Тръмп например да спести пари на САЩ и да измени световната търговия в полза на американците.
Ще поставят отпечатък също върху преговорите за излизане на Великобритания между ЕС и Лондон - премиерът на Обединеното кралство Тереза Мей вижда в страната си мост между Вашингтон и Брюксел - както и върху усилията на отделните държави да засилят сътрудничеството в икономическата политика в еврозоната и други области, в частност изграждането на собствен капацитет на ЕС за отбрана.
Като поляк, който добре осъзнава, че американските сили са опора за гаранциите на НАТО за сигурността на Източна Европа, Туск призова европейците да защитят заедно суверенните си интереси от "суперсилите САЩ, Русия и Китай", но същевременно придаде по-нюансиран вид на изявлението си, като се обърна и към американците да съхранят "трансатлантическите връзки, без които световният ред и мир не биха могли да оцелеят".
Но някои лидери се безпокоят, че хладното отношение на Тръмп към НАТО и излизането от ЕС на добре въоръжената Великобритания ще породят амбиции у европейците да отслабят трансатлантическите връзки - това се отнася в особена степен за Париж. Франция неведнъж е изразявала раздразнението си от "англо-американското" влияние, а нейни официални представители заявиха, че действията на Тръмп са показали правотата на френската позиция да се търси "стратегическа автономия" за ЕС.
"Французите, както обикновено, говорят как вече има само Европейски съюз; че няма такова нещо като запад", каза високопоставен източноевропейски дипломат, критикувайки становището на Париж. "Германците са доста по-предпазливи. Очевидно е, че на дневен ред стои въпросът дали да търсим допирни точки за диалог със САЩ или да им обърнем гръб."
В контекста на подготовката на стратегия за развитие на ЕС след излизането на Великобритания - която европейските лидери ще обявят на специалната си среща в Рим следващия месец по случай 60-годишнината от основаването на Европейската икономическа общност - Франсоа Оланд разкритикува Тръмп и източноевропейските правителства, които обвини, че само прибират европейски субсидии, а после нарушават дисциплината, търсейки специално благоволение от Вашингтон.
Мнозина на изток са особено обезпокоени от по-добрия тон на Тръмп към Русия, но от друга страна някои подкрепят забраната му за влизане на мюсюлмани, което е отглас на критичното им отношение към бежанската политика на ЕС.
Германският канцлер Ангела Меркел възприе по-малко конфронтационен тон, но подчерта необходимостта от "мултилатерализъм", призовавайки от една страна Тръмп да не опитва да заобикаля ЕС, разговаряйки само с националните лидери, и от друга европейците да говорят с единен глас.
Дали обаче "другият Доналд" е разбрал посланието, е отделен въпрос с оглед на видимо смътната представа кой кой е в Брюксел.
Тръмп, строителният магнат, който стана президент, заяви пред интервюиращ го репортер миналия месец, че е разговарял с "президента на ЕС", назовавайки го поименно, Жан-Клод Юнкер. Но Юнкер не е президент на ЕС, а е председател на изпълнителния орган на съюза, Европейската комисия.
Всъщност той е разговарял с "нашия Доналд", Туск.
"Понякога оставам с впечатление, че новото правителство (на САЩ) не познава ЕС в детайли", каза Юнкер в петък, на пръв поглед със сериозно изражение, но с ясно доловима ирония. "Но в Европа детайлите имат значение".
/БТА/
