Дяволът бяга от тамян, а българският политик от референдум.

Този текст не е посветен на  Слави Трифанов , а на бъларския политик!

Този, на когото ти плащаш заплатата, за да управлява по волята на народа.  Нашите 240 народни служители обаче решиха, че тяхното демократично право е да не не зачетат желанието на два милиона и половина българи.

А причини за незачитане на вота бяха различни.

С една от тях от тях обаче съм безспорно съгласна, а именно - според нашите политици голяма част от хорате не са били наясно за какво гласуват. И като гледам новите ни народни представители мога да си го обясня само с това, че в изборния ден голяма част от гласоподавателите наистина не са били нясно какво правят.

Както гласи обаче една хубава поговорка - „това, което сам си направиш, никой друг не може да ти причини”.

А към  вчерашното  изказване на г-н Марешки към народните представители „виждам страх в очите ви”, аз бих добавила, че един гологлав мъж успя да изправи косите на 240 души.

Незачитането на гласа ни, обаче обезсмисля напълно напомпаните предизборни агитации, които слушаме и четем, като „Ти избираш”, „В твоя глас е промяната” и т.н. 

За да бъде честно и истинско на следващите избори просто слоганът трябва да е  „Вие гласувайте за когото искате, а ние ще си правим каквото искаме”.

При мен лично разочарованието от политическите игри върху гърба на народа е толкова голямо, че честно казано предпочитам котката ми да има СПИН, отколкото да гласувам. Някак по-смислено ми изглежда.

От друга страна, се питам къде са всички тези два милиона и половина души и защо не са пред парламента, за да изискат гласът им да бъде чут  онези 240 души, които забравиха кой и за какво ги избра!