Чувството за вина неизменно създава сценарий за наказание, и това се случва извън вашето съзнание. Така е устроен шаблонът за светоусещането у хората: след провинение следва наказание. Веднага щом забележите някакви признаци на проява на чувство за вина, веднага се избавете от този боклук, за да не съсипвате живота си.
Живейте в съответствие със своята вяра, и никаква вина няма да усещате. Никой не би посмял да ви съди, ако не се чувствате виновни. Когато сте освободени от чувството за вина, никога няма да се окажете в ситуация, в която някой ще ви заплашва с насилие. Няма вина – няма наказание.
ТЪЛКУВАНЕ
Ако не успявате да се избавите от чувството за вина, трябва да спрете да се оправдавате. Това е специалният случай, където лечението на заболяването като следствие, премахва причината. Не е нужно да се убеждавате, че не дължите на никого нищо.
Само следете своите обичайните действия. Ако преди това сте имали навика да се извинявате и по най-дребния повод, сега си създайте друг навик: да обяснявате своите действия само когато това е наистина необходимо. Не е нужно да се убеждавате, че не дължите нищо на никого.
Дори и чувството за дълг да се запази у вас, външно не е нужно да го показвате. Манипулаторите след като спрат да получават от вас оправдания, постепенно ще се откажат. В същото време душата и ума ви постепенно ще свикнат с новото усещане: вие не се оправдавате, значи така трябва, и следователно ваша вина не съществува.
Като резултат поводите за “изкупление” ще се появяват все по-рядко. Ето така, по веригата за обратната връзка, външната форма постепенно ще въведе ред във вътрешното съдържание: чувството за вина ще изчезне, а след него – и свързаните с това проблеми.
В. Зеланд “Транссърфинг на реалността”
Източник: http://bg.checkonline4you.com/
