Не порасна ли, Димитре?

По-лошото е, че го прави като голям и уж зрял човек – в края на януари ще навърши 35, да е жив и здрав.

 

Мислех и вярвах, че с годините Митко ще се промени от гледна точка на отношенията си с треньорите. Че е пораснал. Че е захвърлил някъде из Европата сръднята, породена май от пустия му македонски инат. Но явно не би...

 

Когато беше футболист на Тотнъм, Бербатов два пъти се разсърди. И пак заради пустата му смяна. Първо се нацупи на Мартин Йол, а сетне и на Хуанде Рамос. Подобни реакции имаше и при Сър Алекс в Ман Юнайтед – не една и две, а няколко.

 

Такива изцепки е имало и в националния отбор. Помните ли контролата Сърбия – България през ноември 2008 година? Тогава „плавите” ни съдраха от бой с 6:1, а още в средата на първото полувреме Бербатов се разсърди на някого, поиска смяна и се прибра в съблекалнята.

 

Официалното пояснение бе, че е получил разтежение. Без да се уточни къде. Вероятно на егото си...

 

За другото – шпалир и шапки долу! За уникалната кариера в чужбина, за титлите, купите и голмайсторския приз във Висшата английска лига. За отношението му към децата, за благотворителността му, за фондацията. Затова, че знае как да харчи парите си. Затова, че държи на истинските си приятели, че стои далеч от камерите, а не се пъха пред тях с някоя пеперудка под ръка, защото има прекрасно семейство, което е над всичко.

 

Нали обаче той трябва да служи за пример на малките – какво ще си кажат те, виждайки как реагира техният кумир и спасител...