Понеже нищо ново не се случва ( на пръв поглед) , би трявало да подмина с безразличие поредното русофилско сборище край язовир Копринка ( бивш “Георги Димитров”) на годишната демонстрация на “любов към Русия” чрез безплатно извозване с абтобуси на екскурзианти от цяла България. Както на самоубиец не можеш да помогнеш да живее, ако твърдо е решил да се пресели в отвъдното, така и на руски слуга в България няма как да обясниш човешки що за уникат е той, участвайки физически в подобен психически тормоз над здравия разум на останалите българи, които никому не хрумва да обединява чрез кебапчета и автобусни разходки в името на дружбата с определeна държава и нейния народ.

Упоритостта, с която тези нашенци повтарят мантрата за любовта на българския народ към руския народ изисква обаче обаче поне малко насрещна последователност в припомнянето на истината. Защото на русофилското сборище и този път са се изказали официални лица, на които не е простено като на простите и неуките да говорят лъжи и да правят обобщения от името на  българския народ.

Съпредседателят на групата за дружба с Русия в Народното събрание от страна на ГЕРБ Красимир Велчев, в опит да се хареса на всички , намеквайки край изкуствения водоем ( залял по волята на режима в съветизираната България безценни за българската история артефакти – “някакъв си” тракийски столичен град Севтополис https://frognews.bg/kultura/art-jungla/unikalen-proekt-vazkresiava-antichniia-sevtopolis-zaliat-tonove-voda-komunistite.html ), че политиката трябва да се разграничава от народната любов към Русия ( т.е. ние не се кланяме тук на Путин, макар да не смеем да го заявим открито). Той отново и отново си позволява да дудне от името на всички българи. А пък Стела Георгиева, кмет на Казанлък, казала, че дължим свободата си на руския народ.

Това за приносителя на свободата от страна на един цял народ, най-несвободният в Европа и до днес, който дори русофилът Иван Вазов призовава през 1916 г. в стихотворението си “На руските воини” първо да освободи себе си, пък тогава да идва да ни носи ново иго,  е дървено желязо, което не могат да смелят стомасите на поразените от невежеството си български мужици. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=4114&Level=2

Просто ще пропусна да го дъвча пак само, защото ни се предлага като дъвка за пореден път от папагали с речников лимит на развалени записващи устройства, отказващи да прочетат някоя статия или книга, изписани по темата ( преди съветизацията на България и след разпада на СССР) каква е била истинската цел на руската война на Балканите.

Те не желаят да проумеят, че такова нещо като “руски народ” ( преименуван след това на “съветски”, а вече и на “росийски” от Путин и кликата му) не съществува в имперската армия, съставена от десетки националности. Някои от тях, като украинската, са били преобладаващ етнически елемент в експедиционния корпус, изпратен да се бори Проливите да бъдат завладени и Черно море да бъде превърнато в “руско езеро” в изпълнение на виденията на Петър Първи, обявил Московията за Русия през 1721 г. https://www.24chasa.bg/novini/article/4780635

Признак на обикновена глупост е да рекламираш любовта между цели народи ( особено , когато собствената ти любов към чуждата държава е платена с постове и привилегии), съставени от милиони хора с различни възгледи по въпроса за това кого обичат лично. В България обаче е пълно с желаещи да доказват, че “любов насила има”, обратно на жийската мъдрост, че такава не е възможна. Не помагат никакви доводи от дългия списък с доказателства, че българите масово бойкотират Русия като страна за заселване, получаване на образование, месторабота и дори като обект за разглеждане по туристическа линия. Огромата притегателна сила на западните демокрации, където доброволно пребивават, заселват се или се обучават днешните свободни от натиска на тоталитарната държава българи, не е никакъв “аргумент” в очите на онези, които се опитват да изобразят сборището на “Копринка” като алтернатива на реалността. Ето защо им е толкова важно да проагитират и съберат на едно място под значената на Русия и на покойния СССР колкото се може повече нашенци, извозвани от години на сборището след неустоимото за тези несретници предложение да се повозят за чужда сметка.

Наблюдавайки на 5 септември миналата седмица пред МОЧА каква търпимост проявява полицията към “цапането на паметника” с надписи, които нямат отношение към “съветското освобождение”, за пореден път си дадох сметка колко устойчива е вината на властта за това, че охранява живата на съветското влияние след кончината на самия Съветски съюз. Ако напишем със спрей на паметника нещо, което изразява твоята същност на футболен запалянко ( огромни надписи от този род могат да се видят и в момента там), нямаш проблем. Но ако изпишеш истината, че това е паметник на окупаторите, те арестуват и разкатават по полицейски участъци с белезници и те заплашват с прокурори и съд.

Тук държавата стои зад съветската руската претенция българският народ целокупно да обича руския- при цялата ( обяснена по-горе) безсмисленост на това твърдение. Докато стърчат жалоните на съветското робство в България, които със самото си присъствие декларират “признателност” към “двойните освободители”, това положение няма да се промени. Това е положението.

Така че, ако търсите истинския виновник за тази картинка, не се подлъгвайте по сборището на подлъгваните българи. Сметката трябва да бъде поискана от онези, които видяха сметката на “либерализма” ( т.е. автентичния стремеж на българите към европеизация след дългата съветизация), прегазен от “гражданско-европейски позиции”. Вредата , която те нанесоха, е далеч по-голяма за истинското европейско развитие на България от щетите от наводнените на артефактите, нанесени от откровеното русофилството на простите, с които простият ни премиер така отлично се разбира и чрез посланията на своите пратеници пред сборищата им. Разлика между вредителите и охранителите на преклонението пред лъжата няма.

Share on Facebook