“Такова нещо досега не се е случвало в България - да ти откраднат гроба!

Но в пловдивското с. Крумово това е факт. В семейния ни парцел, където са положени 5-има покойници - прабаба, прадядо, баба ми Тодорка Тоскова, дядо ми Димитър Тосков и моят чичо Илия Тосков, е погребан чужд човек - Никола Марков. Без наше знание и съгласие, пише "24 часа".

Дъщеря му Стоянка Манолова така решила, защото ѝ било удобно. Не знаем къде са костите на нашите роднини. Чудим се на Задушница къде да запалим свещичка.”

Това разказа 58-годишният пловдивчанин Димитър Тосков. Той е категоричен, че няма да остави нещата така.

“Мира нямам, не мога да спя. Как да приема, че моите близки са изхвърлени от вечния им дом”, пита мъжът и броди из траурния парк на Крумово. Не се побира в кожата си, че паметта на роднините му е осквернена.

“И се чудя защо никоя от институциите не взема отношение”, допълва Тосков. Той разбрал от съседи, че в семейния им гроб на 26 октомври 2014 г. е заровен външен човек. Оттогава по думите му си търси правдата, но не я намира.

Кметицата на селото Румяна Самоковарева е категорична, че Тосков не притежава документ за собственост, че гробът е негов. Признава, че в същия парцел е погребан друг човек, но това станало със съгласието на майката на Димитър - Атанаска.

Същото твърди и 73-годишният Петьо Манолов, съпруг на Стоянка, която положила баща си в гроба на Тоскови.

“Жена ми в момента е в болница. Този парцел в траурния парк наистина е на Тоскови. Но майката на Димитър - Атанаска, обеща преди години, че ако стане нещо лошо - да ползваме техния гроб.

Минаха година-две, тъстът ми почина и ние го заровихме. След това синът ѝ Димитър Тосков дойде да пита защо сме им откраднали гроба. И сега спори с нас”, обясни Петьо Манолов.

Димитър категорично оспорва думите му. “Майка ми е жива, с отрязан крак е, инвалид, но никога не е давала съгласие да погребват чужди хора в нашия парцел.

Това е самоуправство, вандализъм, кражба. Този прецедент може да се превърне в практика и всеки да полага покойниците си, където му скимне. Ако аз реша да разкопая ей този гроб, защото е на удобно място до централната алея, и заровя в него мой роднина, как ще реагират близките на осквернения парцел?”, пали се Димитър Тосков.

Според него все е имало кражби, но да се посегне на вечния дом на 5-има покойници, е светотатство. Мъжът се пали още повече, защото в селото се говорело, че костите на неговите близки били заровени край оградата на гробището. Там, потънал в бурени, е изкъртеният паметник с имената на баба му и дядо му.

“Погледнете, на какво прилича това”, изравя той между тръните паметната плоча. На нейно място, където е гробът, е поставена нова, мраморна, с името на Никола Марков. Под него с малки букви са изписани имената на Тодорка Тоскова и Димитър Тосков.

“Настояваме да се отвори гробът ни, за да видим дали тленните останки на баба и дядо са в него”, казва Димитър.

Местният свещеник отец Костадин му казал: “Не зная кой гроб чий е. Аз отивам на погребението, опявам покойника и си тръгвам.”

Попът и кметицата са дали показания пред разследващите, след като Тосков сезирал районната прокуратура в Пловдив. Самият жалбоподател също е писал обяснения. Той твърди, че успял да зърне показанията на Стоянка Манолова, която написала, че има разрешение от Атанаска Тоскова да погребе своя близък там, защото ѝ било по-удобно.

Говорителят на районната прокуратура в Пловдив Атанас Илиев заяви, че са разпитани всички страни. Но показанията били доста противоречиви. И по тази причина има отказ за образуване на досъдебно производство.

“Кметица и прокуратура бият отбой. Няма ли практика държавното обвинение да информира жалбоподателя какво се случва с неговата преписка? До ден днешен не сме получили официален отговор”, недоумява Тосков. Той е категоричен, че продължава да си търси правата. И щял да води дело.