Млад мъж, прикован от 12 години в инвалидна количка живее абсолютно сам. Съдбата на Венцислав не е за завиждане, а много малко хора имат толкова силен дух, за да продължат да живеят. Но да си сам на най-светлия и семеен християнски празник Коледа е най-малкият проблем за Венци…

Историята, която ще ви разкажем е по думите на негова братовчедка, която живее от години в чужбина. Тя се обръща с апел към хората да помогнат с каквото могат на братовчед й, останал абсолютно сам на произвола на съдбата.

Животът на Венцислав Славчев Димов от Калкас се преобръща завинаги преди около 12 години, когато трудова злополука го приковава в инвалидна количка. Метална панела се стоварва върху него на работното му място.

Фирмата, в която перничанинът е работил успяла да си измие ръцете и съвестта с незначителна сума, покриваща разходите му и престоя в болница.


 
“По време на злополуката майката на братовчед ми умира от рак! Тя никога не разбра за злополуката на сина си, но сякаш усещаше , че нещо лошо се случва , в миговете когато идваше в съзнание питаше къде е детето й , защо не идва да си кажат сбогом ….. Така и не успяха да се сбогуват! Тя почина , а той месеци наред се бори между смъртта и живота! Успя да се пребори! И никога не каза ” по-добре да бях умрял”! Защото само човек преминал през Ада и стоял на вратата към отвъдното , може истински да цени всяка минута подарена живот! И продължава да се бори! В този млад човек има такава духовна сила и вяра , в него има една невероятна сила и дух! Баща на моя братовчед не можа да издържи на мъките и сам сложи край на живота си – на бесилото! От тогава моят братовчед се бори сам със съдбата си. Парализиран от кръста на долу в инвалидна количка”,разказва покъртителната история Стамена Димова.


 
Венци има и брат, който единствен се грижи когато може за него, но и той има семейство и свои грижи и не е в състояние да е неотлъчно до брат си и да му помага достатъчно с физически и финансови средства.
 
Единственото развлечение за младия мъж е да излезе на двора и да поговори с….
кучето си, но…


 
“Момчето инвалид от 7 месеца вече не говори с кучето си, не защото не иска , а защото съдбата го прикова с декубитални рани в леглото.Болниците вече не го искат, той не е клиент за тях, защото освен да източат от здравната му каса , с друго няма възможност да се отчете! А този млад мъж бавно и мъчително умира. Няма никого, няма храна , няма надежда! Промива раните си сам, научи се сам да реже почернелите меса и вади изпадащите от крака му костички. До главата му има хляб и масълце за да се протегне, да намаже филия хляб и да се бори да не умре надеждата му, че някъде някоя болница може и да го приеме за да отреже краката му и да се спре с тези декубитални рани! Живее му се! Мили хора , моля Ви да ми съдействате как може да се помогне на това момче!”, призовава ни Стамена.


 
Макар и в далечна Канада Стамена е организирала благотворителен концерт в училището, в което работи. Събраните средства ще бъдат изпратени като помощ на Венци, но по думите на братовчедка му той има нужда от широко обществена помощ на място.
 
“Към кого да се обърнем? Има ли някой , който може да го посети и му даде НАДЕЖДА... Коледа е! Нека направим добро! Нека дадем шанс да един изключително борбен човек да живее! Протегнете ръка! “, призовава Стамена.

ЗА ВРЪЗКА С ВЕНЦИСЛАВ:
0893872107 – Венцислав Славчев Димов
Кв. Калкас Ул. “Будиславец” 37

Източник: "За Перник"