В България сме свидетели на страховито обезлюдяване. Всеки ден по едно село изчезва от нашата географска карта. И така, много села остават непознати за нас, а всъщност носят изключителна история със себе си. Едно от непознатите е и село Кондолово. То е част от 5-те нестинарски села в България. Кръстено е на войводата от 1903 г. Георги Кондолов и затова има негов паметник в центъра на Царево. Селото се намира на пътя между Царево и Малко Търново. Има добри изгледи за развитие на туризъм, но за жалост се обезлюдява. В него живеят едва десетина души. Запазена е автентичната странджанска архитектура. Би могло да се превърне дори в архитектурен резерват по подобие на близкото село Бръшлян. Селото е възникнало в 17 век от бягащите от кавказките пирати-лази, жители на Урдовиза /Китен/. Винаги е било чисто българско село за разлика от съседното Кости. През 1821 г много от жителите му са осъдени на смърт за участие в Заверата. През 1830 г. селото се изселва в Русия, но само след 2 години хората се завръщат по домовете си. А какво е в селото сега? Ако отидем - ще заварим затворен смесен магазин, нова църква, празна спирка и заключени къщи. Много заключени къщи! В един репортаж Иван Филчев разказва как се е срещнал с един от жителите на селото – баба Жора. Пред него тя казва – „По 10 дни човек не мога да видя. Поръчвам книги, за да не забравя да говоря. Не зная от кога вестник не съм виждала", признава 78-годишната жена, баба на 10 внуци и 6 правнуци. Макар че в селото хората се броят на двете ръце, на една маса не могат да седнат. Причини за кавги, колкото щеш. "Кметът купил апарат за кръвно за цялото село, но май за себе си го е купил", подшушва една от другите жени в селото и добавя „Последно пък жените се изпокарали, защото брали бъз, но не се обадили на своя съседка, която пък се обидила. После ми носи шишето и ми казва да пробвам. Ами, защо не каза ми, че си брала. Ще ми сипваш на дъното на чашката, за да ми казваш какво си направила. Ами, направила си", разказа своята версия обидената. Така тече животът в изоставеното Кондолово... Място, белязано от историята преди, днес жигосано единствено от белезите на самотата.
