Обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. във Велико Търново е едно от най-важните събития в новата история на България. Така страната ни, васална на Османската империя след Берлинския договор от 1878 г., се превръща в независимо Българско царство, равноправна на другите европейски държави.
Акцията, подготвена предварително от правителството на демократите на Александър Малинов, използва и благоприятната международна обстановка. През юли 1908 г. в Турция е извършен младотурският преврат, който дестабилизира Османската империя и улеснява българските планове.
Като претекст за този ход българското правителство използва прословутия „инцидент Гешов“. Дипломатическият агент на княжество България в Цариград Иван Стефанов Гешов, бивш пловдивски кмет и виден общественик, умишлено не е поканен на галавечерята за дипломатическите представители в турската столица на 30 август по случай рождения ден на султан Абдул Хамид.
Това изостря българо-турските отношения, а Гешов е отзован от Цариград.
На 21 септември княз Фердинанд I се връща от ваканция с яхтата „Цар Крум“. На пристанище Русе го посреща кабинетът начело с премиера Александър Малинов. Взето е решение за обявяване на независимостта в старопрестолната българска столица. Съставянето на манифеста е възложено на премиера Малинов - опитен юрист, дългогодишен съдия и прокурор в Пловдив.
Той пише документа на един дъх в царския влак на път за Търново, по време на престоя в село Две могили. Според историци документът е написан на коляно върху обикновени листи. Според една от легендите силен вятър разпилял листовете от купето на влака. Манифестът обаче бил събран отново и нищо за щастие не липсвало.
На 22 септември царският влак спира на гара Трапезица. Оттам Фердинанд тръгва пеш през най-святата част на старата столица към църквата "Св. 40 мъченици", където са били коронясвани и средновековните български владетели. В храма князът застава прав във владишкия трон, заобиколен от премиера, министрите и видни генерали. Възцарява се мъртва тишина. Княз Фердинанд I изважда изпод мундира си и прочита манифеста към българския народ. Сред просълзеното множество председателят на ХIV ОНС Христо Славейков, син на известния книжовник и държавник Петко Р. Славейков, предлага на княза да приеме титлата "цар на българите", което той приема.
На крепостта Царевец царят е посрещнат от ликуващо гражданство под специално построена и окичена със зеленина арка. Вечерта старата столица ликува - хора с факли кръстосват града, свири военната музика, вият се хора.
Новината за историческото събитие обикаля цяла България.
