Денят на независимостта е важен празник в историята на Пловдив. Знаменателен е фактът, че дни след като обявяват независимостта на страната в средновековната българска столица Велико Търново, цар Фердинанд, премиерът Александър Малинов и министрите от кабинета пристигат в Пловдив.


Тук, в града под тепетата, на 23 септември 1908 година, цар и министри заявяват на всички, както и пред Великите сили, че обявената независимост е всъщност отхвърляне и на статута на Източна Румелия като автономна провинция на Османската империя. Всъщност след Съединението просто се променя начинът, по който турският султан възлага управлението през 5 години на българския княз или Източна Румелия. От 1908 г. Княжество България и Източна Румелия, вече като международни субекти, са една държава.

Важна е символиката на това посещение, защото с обявяването на независимостта Пловдив вече не е столица на Източна Румелия, а заплахата от разпокъсване на българското княжество е отминала.

Улиците на Пловдив са павирани едва десетина години след обявяване на независимостта. 

В паметта на пловдивчани остават ярки спомени от първото посещение в български град след Велико Търново на цар Фердинанд.  В Пловдив той е посрещнат наистина с царски почести. 

От гарата шествието до Военния клуб беше грандиозно. Всичко блестеше. Най-напред цар Фердинанд, до него министър-председателят Александър Малинов, министрите, офицери, генерали, граждани с китки, нашето Певческо дружество начело с Ангел Букорещлиев. Така описва блясъка на събитието маестро Александър Доросиев. 

Главна фигура в церемониите е кметът д-р Иван Кесяков, лидер на Демократическата пар­тия в града. Видният общественик разказва доста пикантни детайли в мемоарите си, съхранявани в Държавен архив-Пловдив. 

При входа на града откъм га­рата е из­дигната разкошна арка. Там хиляди пловдивчани посрещат царя, а кметът Кесяков го приветства с кратка реч. В жегата цяло­то шествие се отправя пеша към църквата „Св. Богородица", където е отслужен моле­бен. По прашните пловдивски улици ботушите и обувките на знатните гости затъват в кал и прах. Царят сбърчил гнусливо нос край файтоните до т. нар. „Станимашки ханчета" в района на днешната Художествена галерия на Главната. В центъра на вто­рата българска столица не могат да се търпят по­добни заведения, отправил забележка царят на премиера Малинов.

Елитът на Пловдив в дрехи алафранга изпълва Военния клуб на тържествения банкет. Въпреки че е посрещнат с „ура" и ръкопляскания, Фердинанд е недоволен от вида на града. На село се е обърнал вашият Пловдив! Цяло мъчение е да ходи човек из пловдивските калдъръми, отправил укори Фердинанд към кмета. Прашните ботуши на величеството карат местната управа да се замисли за павиране на местните улици, което е осъществено в следващите години.  

Недоволството на царя било подкладено и от наскорошния отказ на пловдивската община да му продаде терен на хълма Бунарджик, където мечтаел да построи дворец, конкурент на виенския Шьонбрун.  

Финалът на вечерята, гарниран с  прочутото садовско сире­не и грозде чауш, връщат доброто настроение на монарха. Той произнася приветствие към пловдивското граждан­ство, последвано от благодарствена реч на Кесяков. „Какъв интелигентен кмет с европейска диплома имат пловдивчани!", похвалил го царят, преди да потегли на обиколка из градската градина, засадена с декоративни храсти от Холандия.