Ще се повторя, но ще попитам пак , за да обърна внимание на нещо толкова очевидно, видяно от хиляди зрители: на какво основание новоизбраният за президент Румен Радев прави официално изявление в президентски стил и патос ( да, патос, за какъвто той обвинява в своята декламация на писан от друга ръка текст действащия Плевнелиев) още преди това да му се полага? http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/rumen-radev-njama-da-predlozhi-sluzheben-kabinet-na-rosen-plevneliev-video.html

Ако този човек си присвоява права, които няма по закон още сега, на какво ли е способен в бъдеще в качеството на главнокомандващ?

По отношение на упражняване правото си на мнение и на отговор дори, Радев има точно толкова законни основания, колкото например и моя скромна милост ( който обаче съм забранен неофициално да се появявам по БНТ от 10 юни миналата година насам и продуцентите на предавания спазват стриктно тази забрана).

Може да се спори, дали очевидните или тайните безобразия са по-вредни, когато се вършат от политици. В случая обаче няма спор, че Радев си присвоява права под политическия натиск на същата тази пета колона, която гони едни и им забранява да говорят, а за своите хора проправя утъпкани пътеки за публична изява в нарушение на закона.

Друг е въпросът защо с такава готовност му угаждат от БНТ- не можеха ли да се позоват на закона и да му предложат алтернатива на това да се втренчи в аутокюто и да рецитира опорни точки? Или , подобно на Сакскобургготски, който отказваше интервюта на живо ( уж заради слабия му български език, но всъщност , за да избегне хипотезата да му бъде зададен неудобен въпрос), Радев прави по този начин косвено самопризнание за безсилие като комуникатор и за страх да не сгреши нещо пред онези, които го доведоха в политиката?

Радев можеше да даде интервю или да намери някаква друга форма на изява, за да каже същото, което опакова под формата на (контра)президентско изявление. Вместо това обаче му организираха демонстрация на безпардонност по отношение на “правилата на играта”, макар да нарича сам опонентите си “политически играчи”.

Освен всичко друго, проява на лош ( политически) вкус е да играеш президент, който още няма кабинет за фон, а използваш като заместител претенциозния фототопет на София, снимана от въздуха. Това е по-скоро въздухарско, отколкото мъжкарско ( ако идеята случайно е била да се прави аналогия със самолетното минало на бившия генерал).

Една от подигравките, които още в самото начало на мандата лепнаха на президента Плевнелиев, беше заиграването с негово шеговито откровение какъв смята, че е бил в предишния си живот. Във връзка с това го обявиха за “пастирка” ( по аналогия с порадата куче, за която говореше Плевнелиев). Истината обаче е, че той се изяви като пастор- проповядваше нещо като ненасилие или отказ от употреба на сила спрямо своите предшественици. А сега вече – и спрямо наследника си, който злобно го напада още преди да му е седнал на мястото.

Да, моралната победа е на страната на това пасторско поведение. За съжаление обаче в света на политиката моралноста се възприема като проява на слабост.

“ С червените ботушки”, както се вижда,  потропва не само Дядо Мраз, но и неговият избраник Румен Радев, чието послушание пред петата колона при изпълняването на основната поръчка ( да бъде атакуван “русофоба” Плевнелиев) вещае червен реваншизъм.

Share on Facebook