При подготовката на Априлското въстание през 1876 г. до началото на май се предвижда войвода на подготвяната чета в Румъния да бъде Филип Тотю. Той обаче намира начин на 9 май (стар стил) да отклони оказаната му висока чест. За нов войвода е избран Ботев, който бързо изработва план за действие и само за една седмица го осъществява. Той нарежда на четниците да се съсредоточат в дунавските градове Браила, Калараш, Олтеница, Зимнич, Корабия, Бекет и Търну Мъгуреле и там да чакат нова заповед. Всички трябва да се представят за градинари, пътуващи за Австро-Унгария, а оръжието, снаряжението и четническите дрехи да опаковат в сандъци като градинарски инструменти.
“Радецки” е австроунгарски кораб, който спира във всички пристанища по двата бряга. За Ботев обаче е по-важно, че австро-унгарските параходи се ползват с правото на екстериториалност, така че турските власти не могат да извършат проверки на качили се в Румъния пътници. Това гарантира сигурността на четата, макар и не напълно.
От съображения за сигурност Христо Ботев споделя целия си план само с най-близките съратници. Четниците не са знаели предварително къде ще слязат, много от тях не се познавали или поне не показвали, че се познават помежду си. По-късно капитан Енглендер при следствието в параходното дружество свидетелства, че пасажерите, качили се в румънските пристанища, по нищо не се различавали от българските градинари.
Известието, че трябва да се качат на “Радецки”, е съобщено на четниците в последния момент. За да не предизвикат подозрение, всички пътуват с билети чак до Кладово, макар че те са няколко пъти по-скъпи. Самият Ботев се качва на парахода в Гюргево в неделя в три часа след обяд на 16/28 май 1876 г. и се настанява в първа класа. Около него небрежно са разпръснати румънски и френски вестници. На 17 май сутринта в Бекет слизат последните изпращачи на четата. По тях Ботев праща информацията до френските вестници.
Завземането на кораба става по обяд в понеделник, 17/29 май. Ударният отряд е разделен на шест групи. Първата от тях трябва да арестува капитана, втората – да завземе машинното отделение, третата – да охранява корабната каса, четвъртата – да изолира екипажа.
В същото време трябва да се даде командата “На оръжие!” на останалите четници, за да си облекат униформите и да се въоръжат.
Планът е изпълнен точно и бързо. Първоначално четниците довеждат при Ботев помощник-капитана Катерино Дойми. Ботев му връчва своя ултиматум да предаде парахода, написан на френски още в Гюргево.
Когато съобщават на Енглендер, че пасажерите във втора класа вадят оръжие, той отива да види какво става, без да подозира за какво става дума. Четниците го арестуват и го завеждат при Ботев.
Когато ме доведоха при войводата – пише Енглендер на Захари Стоянов десет години по-късно, – видях моя помощник-капитан Дойми буквално като с гвоздеи закован към стената ... към гърдите му бяха насочени няколко байонети; в същото време 15-20 души го мериха с пушки, а войводата Ботйов с гола сабля в ръка говореше с него славянски, защото помощникът ми (Дойми) беше далматинец. Той, като ме видя, съобщи това на Ботйова, като ме посочи с крака си, защото ръката му, в която той държеше манифеста, висеше от страх като мъртва. Когато въстаниците видяха мене, оставиха Дойми, дръпнаха манифеста из ръцете му, предадоха го на мен и ме заобиколиха... В такова положение преговаряхме ние няколко минути с Ботйова.
Разговорът се води на френски, език, който Ботев владее зле, но достатъчно, за да обясни намеренията си на капитана. Според показанията на Енглендер войводата го заплашил със сила и че има човек, който може да се справи с машините. При тези обстоятелства капитанът сметнал съпротивата за излишна.
Енглендер обаче измолва от Ботев бележка, че е принуден да спре кораба на турския бряг насила. Тя му била необходима, както за началниците на параходството, така и за пред турските власти.
След благоразумната капитулация на капитана, никой от хората на борда не пострадва, макар че сред пътниците е и видинският каймакамин. През следващите няколко часа войводата прави преглед на четата и обяснява на всички, че отиват в България, а не в Сърбия. Дотогава по конспиративни съображения на много четници е казано, че целта им е да отидат в Сърбия, която се готви за война с Турция.
На Козлодуй четата слиза по една дъска, пада на колене и целува българската земя. Турската погранична стража, учудена от необичайното спиране на парахода, се приближава и влиза в престрелка с четата – един граничар е убит, а четниците продължават пътя си към Врачанския балкан, където Ботев и повечето от тях намират смъртта си.
Четниците са избити или изловени и пратени в турските затвори. Капитан Дагоберт Енглендер умира на 77 години през 1925 г. Корабът “Радецки”, който е почти негов връстник, продължава да плава по Дунава до 1918 г., когато е бракуван след 67 години вярна служба. През 1924 г. го претопяват като старо желязо.
“Радецки” е австроунгарски кораб, който спира във всички пристанища по двата бряга. За Ботев обаче е по-важно, че австро-унгарските параходи се ползват с правото на екстериториалност, така че турските власти не могат да извършат проверки на качили се в Румъния пътници. Това гарантира сигурността на четата, макар и не напълно.
От съображения за сигурност Христо Ботев споделя целия си план само с най-близките съратници. Четниците не са знаели предварително къде ще слязат, много от тях не се познавали или поне не показвали, че се познават помежду си. По-късно капитан Енглендер при следствието в параходното дружество свидетелства, че пасажерите, качили се в румънските пристанища, по нищо не се различавали от българските градинари.
Известието, че трябва да се качат на “Радецки”, е съобщено на четниците в последния момент. За да не предизвикат подозрение, всички пътуват с билети чак до Кладово, макар че те са няколко пъти по-скъпи. Самият Ботев се качва на парахода в Гюргево в неделя в три часа след обяд на 16/28 май 1876 г. и се настанява в първа класа. Около него небрежно са разпръснати румънски и френски вестници. На 17 май сутринта в Бекет слизат последните изпращачи на четата. По тях Ботев праща информацията до френските вестници.
Завземането на кораба става по обяд в понеделник, 17/29 май. Ударният отряд е разделен на шест групи. Първата от тях трябва да арестува капитана, втората – да завземе машинното отделение, третата – да охранява корабната каса, четвъртата – да изолира екипажа.
В същото време трябва да се даде командата “На оръжие!” на останалите четници, за да си облекат униформите и да се въоръжат.
Планът е изпълнен точно и бързо. Първоначално четниците довеждат при Ботев помощник-капитана Катерино Дойми. Ботев му връчва своя ултиматум да предаде парахода, написан на френски още в Гюргево.
Когато съобщават на Енглендер, че пасажерите във втора класа вадят оръжие, той отива да види какво става, без да подозира за какво става дума. Четниците го арестуват и го завеждат при Ботев.
Когато ме доведоха при войводата – пише Енглендер на Захари Стоянов десет години по-късно, – видях моя помощник-капитан Дойми буквално като с гвоздеи закован към стената ... към гърдите му бяха насочени няколко байонети; в същото време 15-20 души го мериха с пушки, а войводата Ботйов с гола сабля в ръка говореше с него славянски, защото помощникът ми (Дойми) беше далматинец. Той, като ме видя, съобщи това на Ботйова, като ме посочи с крака си, защото ръката му, в която той държеше манифеста, висеше от страх като мъртва. Когато въстаниците видяха мене, оставиха Дойми, дръпнаха манифеста из ръцете му, предадоха го на мен и ме заобиколиха... В такова положение преговаряхме ние няколко минути с Ботйова.
Разговорът се води на френски, език, който Ботев владее зле, но достатъчно, за да обясни намеренията си на капитана. Според показанията на Енглендер войводата го заплашил със сила и че има човек, който може да се справи с машините. При тези обстоятелства капитанът сметнал съпротивата за излишна.
Енглендер обаче измолва от Ботев бележка, че е принуден да спре кораба на турския бряг насила. Тя му била необходима, както за началниците на параходството, така и за пред турските власти.
След благоразумната капитулация на капитана, никой от хората на борда не пострадва, макар че сред пътниците е и видинският каймакамин. През следващите няколко часа войводата прави преглед на четата и обяснява на всички, че отиват в България, а не в Сърбия. Дотогава по конспиративни съображения на много четници е казано, че целта им е да отидат в Сърбия, която се готви за война с Турция.
На Козлодуй четата слиза по една дъска, пада на колене и целува българската земя. Турската погранична стража, учудена от необичайното спиране на парахода, се приближава и влиза в престрелка с четата – един граничар е убит, а четниците продължават пътя си към Врачанския балкан, където Ботев и повечето от тях намират смъртта си.
Четниците са избити или изловени и пратени в турските затвори. Капитан Дагоберт Енглендер умира на 77 години през 1925 г. Корабът “Радецки”, който е почти негов връстник, продължава да плава по Дунава до 1918 г., когато е бракуван след 67 години вярна служба. През 1924 г. го претопяват като старо желязо.
