- Ох, Пенооо, ох сестрооо… Господ да го убий, моя Гочо!
- Що бе, Гице!? Да не те е зарязал?
- Не ма! По-лошо!
- Че какво!?
- Прибра са снощи, пиян на мотика… Аз, разбира се го чаках на вратата с метлата… Оная с дългата дръжка…
- И той к'во?
- К'во!? Падна на колене, разрева се и занарежда…
- Гицеее, миличка! - вика.
- Няма повече! Не отлитай от мен, Гицее!