Думата лъжа няма умалително в българския език. Не става да кажеш „лъжичка”, променя се смисъла. Лъжата си е лъжа, дори и да е малка.
За Путин и путинистите е истинско откровение да научат, че голямата лъжа за неговата честност е международно опровергана. И колкото и да я омалолъжават, тя си остава лъжа.
Не е лъжица за неговата уста и контролът върху изтичането на информация. Особено, когато тя идва от чужбина.
Мина времето на запушването на информационните пробойни чрез забрана на чужди вестници и заглушаване на радиостанции. Иронията в случая се подсилва от факта, че самата Русия на Путин е превърнала разпространението на информация за чужбина в свой приоритет, за който стратезите на руската хибридна война явно нямат ограничения по отношение на разходите дори и при финансово-икономическата криза, която кара Кремъл да търси начини за съкращаване на държавните разходи.
Престъпници, както знаем, има навсякъде по света, но с тях и престъпленията им различните държави се борят по доста различен начин. Когато един политик бива уличен в корупция, в демократичните страни това е краят на кариерата му- понякога дори само по подозрения без веществени доказателства. Но в окупираните от собствените им диктатори и автократи държави уличаването в престъпление, например от данъчен или финансов характер, е повод само за пропагандни лъжи и увъртания.
Това се видя от аферата с панамските досиета и официалната реакция на Кремъл, която дори беше изпреварваща с твърдението, че се очаквало анголсаксонските медии да очернят невинния руски президент Путин.
Догонващата българска резоньорска защита на Путин и Русия е още по-жалка. Едно от нейните лица е Светлана Шаренкова, която обича да раздава интервюта и шамари за президента Плевнелиев. В буквалния смисъл тя беше изразила желание пред булевардния руски официоз „Комсомолская газета”, че изпитва желание за го зашлеви поради позицията му спрямо руската агресия в Украйна. Сега Шаренкова брани руския президент от разкритията на международния екип журналисти, заявявайки , че противниците на Путин у нас го заклеймявали с „комсомолски плам в очите”.
Оставям на фройдистите да разтълкуват как Шаренкова съчетава путинофилското си уважение към „Комсомолская газета”, но се опитва в същото време да обижда на „комсомолски плам” критиците на нейния Владимир Владимирович. Тази шизофрения не е само неин патент. В пристъп на безсилие в рамките на някой спор Шаренкова и подобните й са готови да обиждат на „агент” или „бивш” комунист своя опонент, живеейки в съгласие и другарско съжителство същевременно рамо до рамо с безчет агенти и настоящи комунисти.
Споменатият от мен в друга статия журналист Иво Христов например неотдавна изригна путинофилски в свое интервю срещу това, че бивши агенти били допускани да коментират по телевизиите, но изброи в този контекст имената само на коментатори, критикуващи Путин. Същият и подобията му никога не са възроптали срещу своя Гоце по тази линия, а за по-малките „гоцета” , с каквито е пълно в политиката, медиите и бизнеса, да не говорим…
Прословутият руски управленски принцип „бий, за да те уважват” обаче се обърна срещу Путин в международен мащаб. Побойниците не се радват на международен авторитет. И рано или късно си намират това, което си търсят- боя.
Share on Facebook
