Образът на великия поет на Изтока – Омар Хаям, е обвит с легенди, а биографията му е пълна с мистерии и загадки. 

Той е роден на днешния ден, 18 май, през 1048 г. в Нишапур, Иран. Приживе  е известен най-вече като астроном.  През 1073 година,  вече придобил популярност в Иран,  е поканен от селджукския султан Малик Шах I  и неговия везир Низам ал-Мулк  в тяхната столица Исфахан. Там той ръководи изграждането на голяма обсерватория. Създава карта на звездното небе, която днес е изгубена. Изчислява дължината на годината на 365,24219858156 дни, което съвпада с голяма точност с тропическата година (365,24218967 дни). На базата на изчисленията на Омар Хаям нa 15 март 1079 година Малик Шах I коригира иранския календар.

Омар Хаям е известен и със създаването на метод за решаване на кубични уравнения, чрез пресичане на парабола в окръжност.

Философията  на Омар Хаям, доколкото е публично известна, често се отклонява от официалните догми на исляма. Не е сигурно дали той вярва в съществуването на Бог  или не, но се противопоставя на възгледа, че всяко конкретно събитие или явление е резултат от божествена намеса. Той не вярва и в някакви награди или наказания в задгробния живот. Вместо това смята, че природните закони обясняват всички явления в наблюдаемия свят.
Видимите отклонения на възгледите на Хаям от ортодоксалността са причина многократно да дава обяснения за отношението си към исляма. Той  дори  е  принуден да направи поклонение в Мека, за да докаже привързаността си към религията.

Днес Омар Хаям е известен не толкова с научните си постижения, колкото с литературните си произведения. Смята се, че той е автор на около хиляда четиристишия (рубаи), въпреки че авторството им е спорно. Няма преки свидетелства Хаям да е писал стихове, а първите известни рубаи под негово име се появяват около два века след смъртта му, когато са използвани като цитати срещу господстващите тогава  възгледи. Това дава основание на някои изследователи да допускат, че името на Омар Хаям е използвано от авторите им само заради неговия научен авторитет.

Омар Хаям умира на 4 декември 1122/1023  година  в Нишапур.

Красив да бъдеш - не означава красив да се родиш,
на красота ще се научиш.
Когато красивa е душата на човек –
каква ти външност да се сравни със нея може?

 

Колкото по-ниско е душата на човек,

толкова по-високо вирнат е носа му.

Носа си разпростира той дотам,
дорде душата му не е дорасла.

 

Тоз, който бит е от живота – повече ще постигне.
Ядящият – на щипка сол се радва повече от мед.
Тоз който сълзи лял е – той искрено се смее.
Умирал, който е – той знае какво е да си жив!

 

В един прозорец гледали са двама.
Единият видял дъжда и кал.
Другият – зеленината, пролет и небето синьо.
В един прозорец гледали са двама.

 

Ний източник сме на веселие, за скърби рудник.
Хранилище за скверност и извор чист.
Човек, тъй както светът е в огледало – многолик.
Нищожен той е и безкрайно е велик!

 

В живота често грешки правим и губим тези, на които държим.
Стараем се на чуждите да се понравим, понякога от близкия страним.
Величаем тези, които за нас не струват, най-верните ще предадем.
Обиждаме, които ни обичат и извинение очакваме сами.

 

Ний повече във този свят не ще попаднем,
с приятели на маса не ще седим.
Улавяй всеки миг отлитащ,
че никога не ще го засечеш отново пак.

 

Не завиждай на онзи, който е силен и богат,
след изгрева настъпва залез.
Животът кратък равномерно вдишвай,
отнасяй се като със даден ти под наем.

 

Аз мисля, че по-добре е сам да бъдеш,
отколкото страстта в душата "на някого си" да дариш.
Безценният си дар, отдавайки комуто падне,
а „своя” срещнеш ли, да не успееш любов да му дадеш.

 

Не е ли смешно, че днес можеш всичко да купиш,
а вечен живот все още не се купува?
Този живот ти е даден, мили мой, временно –
постарай се да не изпускаш това време.

 

Себе си да отдадеш – не значи да се продадеш.
И с някого да спиш – не значи да преспиш.
Да не отмъстиш – не значи всичко да простиш.
До някого да не си – не значи да не го обичаш.

 

Може да се съблазни мъж, който има жена,
може да се съблазни мъж, който има любовница,
но не бива да се съблазнява мъж, който има любима жена.

 

За да изживееш мъдро живота си да знаеш трябва много,
но за начало две важни правила помни:
по-добре гладувай, но какво да е не яж
и по-добре сам бъди, отколкото с когото ти попадне.

 

Не прави зло – то ще се върне,
не плюй в кладенец – вода оттам ще пиеш,
не обиждай с по-ниския от тебе ранг – ще се наложи за нещо да го молиш.
Приятелите си недей предава – те не се заменят,
и своите любими не губи – не ще ги върнеш,
и себе си недей залъгва – със времето ще разбереш,
че със лъжа такава сам себе си предаваш.

 

Откъснатото цвете трябва да се подари,
започнатият стих – да се допише,
а любимата жена – ощастливи,
иначе не си е струвало да се стремиш към нещо, което по силите ти не е било.