Българското опълчение е военна част от състава на Действащата Руска армия на Балканския полуостров, в която българи-доброволци и руски военнослужещи се сражават на страната на Русия срещу Османската империя в Руско-турската война (1877–1878) за Освобождение на България.  Българите, участници в Българското Опълчение след освобождението, са.

Първоначалната идея за неговото организиране и структурасе разработва от генерал-майор Ростислав Фадеев.

 Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император Александър II по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и военният министър генерал Дмитрий Милютин. На 17 април 1877 г. (нов стил 29 април 1877 г.) главнокомандващия на действащата руска армия на Балканския полуостров Николай Николаевич издава заповед №40 за създаването му. От императора са утвърдени и „Правила за създаването на Българското опълчение“.

Основната задача на опълчението е да оказва съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Първоначалното ядро от около 700 опълченци е образувано в Кишинев. и е наречено „Пеши конвой на главнокомандващия великия княз Николай Николаевич“. Разраства се след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини, а през лятото на 1877 г. още 6. Броят на опълченците достига 7 400. До създаването на проектираните конни сотни не се стига.

За началник на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов. Началник-щаб е полковник Ринкевич. Назначени са щабни офицери, полковник Енгелхардт и подполковник Фьодор Де Прерадович.

Интервюто с Румяна Донева-уредник в Музей "Възраждане-Пловдив е в звуковия файл.