„Опипвам почвата” като израз на внимателно колебание около евентуално решение има здрав селски произход и логика по своята етимология в българския език. Преди да продължа разсъжденията си по загадъчната картинка с конкретните кандидатури за президент, скрити в ръкавите на задкулисните магьосници, ще направя уговорката, че не разполагам с издайническа информация по въпроса и поради това се налага да се включа с коментар „от общ характер” за ситуацията на този етап.

 

Доста нездраво ни опипват в момента по отношение на започналото надхитряване за главното прогнозируемо политическо събитие на започналата 2016-та, каквито са изборите за президент.

 

Ако реалната тежест на потенциалните кандидати за уж не много влиятелния пост ( ако е такъв, защо е тогава цялата видима мобилизация при опипването ни ?) на държавния глава се измерваше само в пари, връзки, мрежови зависимости и алчност за повече влияние, щеше да имаме безспорна кандидатура КОЙ да бъде фаворита. ТОЙ обаче още няма възраст за подобна придобивка в короната му от завоевания. Затова засега се задоволява с новогодишни подаръци от мама- някой друг химически комбинат, сграда за 25 милиона и други подобни глезотийки за послушни деца на грижовни родители ( Иван Славков, за кого имаше виц, че е получил от тъста си Тодор Живков за сватбата с дъщеря му не просто телевизор, а направо телевизия, пасти да яде на онзи свят, където никой не може да отнесе земните си придобивки!).

 

Колкото и да са прости, дори и простите избиратели не винаги могат да бъдат накарани да направят противоестествен избор. Поради което задачата на партията, построена на принципа на Борисов „ и аз съм прост, и вие сте прости, значи ще се разберем”, никак не е проста. Ето защо, като главен политически масажист на партията, днес Цветан Цветанов днес пак ни опипа с анонса за енигматичната петорка от имена, обсъждани в ГЕРБ за предстоящите избори, спомената вече от Борисов първото му интервю за годината ( с Блъсков , друг мастит купувач на медийно влияние, придобил пак по Нова година с кредит от ПИБ в. „Труд”).

 

Целта на публично поднесената главоБлъсковицас петте кандидатури е като при всички фокуси: публиката да разконцентрира вниманието си и да го съсредоточи там, където фокусникът иска, за да заблуди аудиторията за същината на трика, която да остане незабелязана. Освен това фокусите си имат своя технология, която е в основата на успеха по заблуждаването на масите, вторачени в очевидността на измамата без да могат обаче да си я обяснят. На финала ръкопляскат на измамника за ловкостта му, доволни, че и този път не е излъгал очакванията им да ги излъже майсторски. Билетчето, което са си купили за спектакъла, си е струвало парите, въздъхват удовлетворено любезно измамените зрители.

 

Налага се да вглеждаме в нюансите и протоберансите, излъчвани от онези, които огряват най-редовно от телевизионния екран с поредното заклинания, подлежащо на разгадаване. Докато в Кьолн се състоя масово срамно опипване на жени от бежанци, тук ни опипват по темата за жена президент, за да видят как реагираме на сексуалния намек. И ето ви един нюанс: партийните бо(к)сове Борисов и Цветанов допускат или само „приветстват” вероятността жена да се окаже кандидат на ГЕРБ за президент. В същото време обаче проф. Михаил Константинов, чието мнение чудодейно предвкусва, съвпада и не мърда нито на милиметър от това на споменатите двама лидери ( макар математикът да дефилира като независим коментатор), направо призова: време е за жена президент!

 

Мнението на математик номер едно сред калкулиращите правилността на изборите в България от около четвърт век насам в случая ползва метода на дедукцията, познат на любезния читател от книгите на Конан Дойл. Неговият герой Шерлок Холм разгадава и най-заплетените случаи чрез дедукция, т.е. чрез изключване на заподозрени, докато накрая остане само сигурният извършител на престъплението, разследвано от детектива.

 

Логиката на нашия Шерлок Константинов засега изключва всички мъже, най-важният от които обаче е настоящият президент Росен Плевнелиев. Защото Михаил Холмс на практика за първи път ни заявява ( неангажиращо, разбира се, та той дори не е официално член на ГЕРБ , май), че Плевнелиев няма да бъде издигнат от ГЕРБ.

 

Ако насложим тази дедукция с очевидната де(кон)струкция на президентската институция в персонален смисъл- видно от поредното публично противопоставяне на вицепремиера Маргарита Попова на президента Плевнелиев- случайностите стават с една по-малко.

 

На всичко отгоре самата любимка на политическите врагове на президента вече открито допусна в едно интервю пред телевизията на наградения с нова телевизионна сграда майчин син в държавата, че не изключва да се кандидатира за президент (интересно, дали би го направила, ако Плевнелиев все пак се реши да поиска втори мандат от избирателите?). Така че на този етап Маргарита Попова излиза с едни гърди пред останалите фаворит(к)и на властта за овладяване на президентската институция с някой по-подходящ за логаритмуване по правилата на руското сметало държавен глава, отколкото е настоящият.

 

Но дали този заек няма да се окаже патица, мюре ( sitting duckр подсадная утка) или някакво друго животно от зоопарка на Петата колона, това дори и тя едва ли знае.

 

Важното е , че Попова има желание да участва в разиграването на лековерната публика, от което поне разбираме, че продължават да ни опипват. Направо ни масажират като да сме Тодор Живков, чиито уши Бойко Борисов, по собствените му горди признания, е масажирал в битността си на негов охранител.

 

Толкоз по темата в рубриката „В десетката”, в която се налага стрелба напосоки- какъвто анонсът, такъв и коментарът.

Share on Facebook