Противоречиви сведения от Турция заливат световния информационен поток във връзка с преврата или опита за преврат в страната. От една страна медиите цитират президента Ердоган да казва, че военният метеж е бил осуетен, а виновните ще бъдат жестоко наказани, обвинявайки своя бивш близък политически съюзник Гюлен, превърнал се в основен негов враг в изгнание в САЩ, че стои зад военния бунт. В същото време има сведения, че “обстановката остава сложна” и съпротивата на метежниците не е напълно сломена. http://www.telegraph.co.uk/news/2016/07/15/turkey-low-flying-jets-and-gunfire-heard-in-ankara1/
Голямата битка , какъвто и да е реалният развой на събитията на терена, се води чрез пропагандата. Прави впечатление, че това е било ясно и на превратаджиите, които са атакували най-напред именно телевизионни централи с голяма зрителска аудитория. Обаче е най-малкото озадачаващо, че под ударите на метежниците са попаднали преди всичко телевизионни канали, свързани с опозицията. Това подхранва теориите, че Ердоган е в дъното на събитията, които целят да легитимират неговия стремеж към засилване на едноличнта му власт и към управление с твърда ръка.
Честото споменаване на Гюлен, който живее в САЩ, от страна на управляващите в този мигове на неяснота внушава също така вероятност евентуална външна намеса при организирането на преврата. Каква риба ще изплува от тази мътна вода, е твърде неясно. В такива случаи трезвата преценка изисква на първо време да се обърнем към миналото и аналогичните ситуации, за да можем поне малко да се ориентираме в канонадата, съдържаща целенасочна дезинформация.
Турция има “богат опит” в превратите в новата си история. Ако превратът действително беше извършен от името на могъщия генералитет ( макар и влиянието му върху политикта да беше ограничено от серия от чистки, извършени от Ердоган), едва ли щеше днес да има превес информацията за провал на преврата. Така че- съмненията за същината на ситуацията, описвана като опит за преврат, организиран на ниско армейско ниво, не само остават, но и не се връзват с логиката. Участниците в подобно начинание би трябвало да имат склонност към самоубийство по подобие на джихадистите.
Колкото до “ръката на Америка”, за която се намеква поради пребиваването на Гюлен в САЩ, тази версия поражда една аналогия и един въпрос: аналогията е с аятолах Хомейни, който беше базиран в края на 70-те години на миналия век във Франция, откъдето действително свали всемогъщия ирански Шах с призиви към въстание, но това не означаваше, че Париж стоеше зад него в дейността му. А въпросът е: ако има нещо вярно, че Вашингтон е организирал опита за преврат ( при който метежниците атакуват опозиционни медии?), значи приказките за американското влияние в турската армия са лъжа – видно от видимия неуспех на превратаджиите ( ако се вярва на първите официални изявления от Анкара и Истанбул).

Share on Facebook