Орлин Павлов целел с камъни децата в квартала. После не излизал с дни, наказан за белите си, а майка му се червяла пред чужди родители.
„Имаше и такива „игри”. И ако случайно уцелиш някого в окото или в главата с камък, след това го водят вкъщи заедно с майка му, а той е целият в кръв”, припомня си с пределна искреност детските лудории Павлов.
Чаровният певец не бил сред пакостниците в детството си, дори се пишел за добро дете, само от време на време вършел по някоя лудория – като тази с камъните. „Дори имаше едни моменти, в които с братовчед ми бягахме, защото цялата махала ни бяха подгонили. Искаха да ни бият.”
Най-често играел на фунийки. Катерил се с другарчета по съседски тавани, за да реже антени – от тях правел тръби за фунийките. А когато не бил по таваните, се подвизавал в мазетата – там пък с останалите деца търсели скоро родили котки, за да гледат малки котенца.
„Едно безгрижно детство имах. Часове прекарвах навън, по улиците, в каране на колело, това вече никога не може да се повтори”, не крие носталгията си Павлов.
Първият страх от детството
Първият съзнателен страх на изпълнителя от детството му бил от луд човек в квартала, който се дразнел на децата и постоянно се заканвал, че ще ги удуши.
„В махалата имаше един луд човек и общо взето всички ни беше страх да не ни набие. Веднъж беше успял да хване един приятел, беше започнал да го души. И добре че беше брат му да го отскубне, иначе щеше да го удуши”, връща лентата на страха Павлов. И добавя: „Просто бяхме деца, а децата дразнят лудите. Като ги дразниш и те ти се нахвърлят, но ние едва ли сме осъзнавали какво правим?!”
Бил тройкаджия
Въпреки че не бил от изрядните в училище, Орлин Павлов се оказва от малкото ученици, които могат да признаят днес, че не са бягали от час. Често получавал слаби оценки, но упорито стоял на чина.
„Не бягах от часове. Оставах, дори и да не знаех абсолютно нищо. За да не обиждам учителите с това, че ме няма. Всички бягаха, аз оставах и си получавах двойките”.
Въпреки че днес е щур и атрактивен, синеокият чаровник не може да се похвали с типичните тийнейджърски прегрешения. Не е пушил като малък, не помни и да се е напивал. На абитуриентския си бал пък дамата му вързала тенекия. Не дошла.
„Дълго време я чаках, уж трябваше да ми бъде дама на бала, тя обаче не дойде. И аз се прибрах в 12:30 ч. вкъщи. За сметка на това пък, после още пет пъти бях кавалер като компенсация”.
Години по-рано – в детската градина, Орлин Павлов помни и своята първа любов. Не правел така, както обикновено правели хлътналите момченца – щипане и дърпане за косите. Вместо това предпочел гушкане върху кашон с банани.
„Днес това определено липсва. Това бяха едни живи и истински спомени. Някой ден, когато стана родител, ще ползвам това, на което ме е научил опитът”, открехва желанието си да стане баща Павлов. От раздялата си с танцьорката Яна Акимова преди няколко години, до днес, Павлов все още не е открил точната жена, която да стане майка на децата му. И не отрича, че я търси.
Знаел, че ще пее от малък!
Влечението си към музиката Орлин имал още от ранна детска възраст. Израснал в семейство на оперни певци. Пеел постоянно. И усещал, че тоновете излизат точно и вярно. Неусетно музиката станала номер едно в живота му.
„Пеех от малък, за учудване на доста учителки в детската градина – доста вярно. Просто знаех, че един ден ще пея! Така и стана”.
Несбъднатата мечта
За изненада на мнозина като дете Орлин Павлов искал да стане боклукчия. А после и космонавт. Определя мечтите си като несбъднати, но признава, че за разлика от втората, първата – с боклука, не е толкова трудна за сбъдване.
„Исках да стана боклукчия, всяко дете се кефи, като хвърля боклука. Това с кофите не е хич трудно, но виж, космосът е друга история. А е и едно доста скъпо удоволствие”.
Дядо му загива във войната
В интервю за народното издание Орлин Павлов признава, че най-вероятно в предишния си живот е бил... военен. А причината да мисли така е неговият дядо, който загива във войната.
„На дядо си аз съм много благодарен. Гордея се с него! Той е бил военен, майор, загинал е, за да изпълни дълга си... Бил е герой от Втората световна война и на 3 март, когато съобщават имена на загиналите, казват и неговото – майор Павел Павлов. Много горд се чувствам! Дядо ми е бил и летец, и на 10 декември 1943 г. по време на първите бомбардировки в София излита. Имало е битка. Не сме имали шанс срещу американците.
Самолетът му паднал някъде в Трънско”, споделя певецът. И добавя:
„Бил е и човек с дарба. Освен това е свирел добре на цигулка и акордеон. Майка ми като малка също е свирела добре на цигулка.”
Видял летяща чиния
Преди няколко години певецът призна, че е видял летяща чиния. И до днес е убеден, че не си въобразява. През 1992 г. бил с братовчед си на екскурзия на Рилските езера.
Точно си лягали вечерта, когато забелязали над планините и езерата особени светлини, които започнали да се движат в различни посоки. Бавно сменящи скоростта си.
„Ние обаче преди това през цялото време на похода много се майтапехме: „Я, змия!”, „Я, мечка!” и когато казах, че съм видял летяща чиния, никой не ми повярва.
Не ми обърнаха никакво внимание... Помня, че само ден след това имаше метеоритен дъжд. Беше невероятно красиво!
Наблюдавали сме цяла нощ, имаше падащи звезди. Лично аз преброих над 600 звезди. И по някакъв начин свързах тази летяща чиния с въпросните падащи звезди.”
Подготви: Анелия ПОПОВА
„Имаше и такива „игри”. И ако случайно уцелиш някого в окото или в главата с камък, след това го водят вкъщи заедно с майка му, а той е целият в кръв”, припомня си с пределна искреност детските лудории Павлов.
Чаровният певец не бил сред пакостниците в детството си, дори се пишел за добро дете, само от време на време вършел по някоя лудория – като тази с камъните. „Дори имаше едни моменти, в които с братовчед ми бягахме, защото цялата махала ни бяха подгонили. Искаха да ни бият.”
Най-често играел на фунийки. Катерил се с другарчета по съседски тавани, за да реже антени – от тях правел тръби за фунийките. А когато не бил по таваните, се подвизавал в мазетата – там пък с останалите деца търсели скоро родили котки, за да гледат малки котенца.
„Едно безгрижно детство имах. Часове прекарвах навън, по улиците, в каране на колело, това вече никога не може да се повтори”, не крие носталгията си Павлов.
Първият страх от детството
Първият съзнателен страх на изпълнителя от детството му бил от луд човек в квартала, който се дразнел на децата и постоянно се заканвал, че ще ги удуши.
„В махалата имаше един луд човек и общо взето всички ни беше страх да не ни набие. Веднъж беше успял да хване един приятел, беше започнал да го души. И добре че беше брат му да го отскубне, иначе щеше да го удуши”, връща лентата на страха Павлов. И добавя: „Просто бяхме деца, а децата дразнят лудите. Като ги дразниш и те ти се нахвърлят, но ние едва ли сме осъзнавали какво правим?!”
Бил тройкаджия
Въпреки че не бил от изрядните в училище, Орлин Павлов се оказва от малкото ученици, които могат да признаят днес, че не са бягали от час. Често получавал слаби оценки, но упорито стоял на чина.
„Не бягах от часове. Оставах, дори и да не знаех абсолютно нищо. За да не обиждам учителите с това, че ме няма. Всички бягаха, аз оставах и си получавах двойките”.
Въпреки че днес е щур и атрактивен, синеокият чаровник не може да се похвали с типичните тийнейджърски прегрешения. Не е пушил като малък, не помни и да се е напивал. На абитуриентския си бал пък дамата му вързала тенекия. Не дошла.
„Дълго време я чаках, уж трябваше да ми бъде дама на бала, тя обаче не дойде. И аз се прибрах в 12:30 ч. вкъщи. За сметка на това пък, после още пет пъти бях кавалер като компенсация”.
Години по-рано – в детската градина, Орлин Павлов помни и своята първа любов. Не правел така, както обикновено правели хлътналите момченца – щипане и дърпане за косите. Вместо това предпочел гушкане върху кашон с банани.
„Днес това определено липсва. Това бяха едни живи и истински спомени. Някой ден, когато стана родител, ще ползвам това, на което ме е научил опитът”, открехва желанието си да стане баща Павлов. От раздялата си с танцьорката Яна Акимова преди няколко години, до днес, Павлов все още не е открил точната жена, която да стане майка на децата му. И не отрича, че я търси.
Знаел, че ще пее от малък!
Влечението си към музиката Орлин имал още от ранна детска възраст. Израснал в семейство на оперни певци. Пеел постоянно. И усещал, че тоновете излизат точно и вярно. Неусетно музиката станала номер едно в живота му.
„Пеех от малък, за учудване на доста учителки в детската градина – доста вярно. Просто знаех, че един ден ще пея! Така и стана”.
Несбъднатата мечта
За изненада на мнозина като дете Орлин Павлов искал да стане боклукчия. А после и космонавт. Определя мечтите си като несбъднати, но признава, че за разлика от втората, първата – с боклука, не е толкова трудна за сбъдване.
„Исках да стана боклукчия, всяко дете се кефи, като хвърля боклука. Това с кофите не е хич трудно, но виж, космосът е друга история. А е и едно доста скъпо удоволствие”.
Дядо му загива във войната
В интервю за народното издание Орлин Павлов признава, че най-вероятно в предишния си живот е бил... военен. А причината да мисли така е неговият дядо, който загива във войната.
„На дядо си аз съм много благодарен. Гордея се с него! Той е бил военен, майор, загинал е, за да изпълни дълга си... Бил е герой от Втората световна война и на 3 март, когато съобщават имена на загиналите, казват и неговото – майор Павел Павлов. Много горд се чувствам! Дядо ми е бил и летец, и на 10 декември 1943 г. по време на първите бомбардировки в София излита. Имало е битка. Не сме имали шанс срещу американците.
Самолетът му паднал някъде в Трънско”, споделя певецът. И добавя:
„Бил е и човек с дарба. Освен това е свирел добре на цигулка и акордеон. Майка ми като малка също е свирела добре на цигулка.”
Видял летяща чиния
Преди няколко години певецът призна, че е видял летяща чиния. И до днес е убеден, че не си въобразява. През 1992 г. бил с братовчед си на екскурзия на Рилските езера.
Точно си лягали вечерта, когато забелязали над планините и езерата особени светлини, които започнали да се движат в различни посоки. Бавно сменящи скоростта си.
„Ние обаче преди това през цялото време на похода много се майтапехме: „Я, змия!”, „Я, мечка!” и когато казах, че съм видял летяща чиния, никой не ми повярва.
Не ми обърнаха никакво внимание... Помня, че само ден след това имаше метеоритен дъжд. Беше невероятно красиво!
Наблюдавали сме цяла нощ, имаше падащи звезди. Лично аз преброих над 600 звезди. И по някакъв начин свързах тази летяща чиния с въпросните падащи звезди.”
Подготви: Анелия ПОПОВА
