Има поне няколко гледни точки към темата за  универсален базов доход, идея, която изобщо не е нова. Тя обаче е интересна най-вече за онази група от обществото, която зависи основно от държавата и не успява сама да се справи – а това са също гласоподаватели. Така една добре звучаща християнска идея получава малко политически привкус, заяви социалният експерт Иван Нейков. 

Вероятно трябва да се върнем малко в историята, за да видим как някои идеи, които днес са станали част от традицията, някога също са изглеждали нереалистично, подчерта Нейков. Сигурно преди 100 години е звучало абсурдно да има такава система, а сега дори звучи цивилизовано едно общество да подкрепя хората, които са изпаднали в нужда. След 100 гдини тази идея за базов доход няма да звучи така екзотично. За нас е важно  да си отговорим на въпроса дали искаме повече или по-малко държава. Защото това, което е зад идеята, е държавата да увеличи данъците, да ги изземе и да ги преразпредели. Ще дойде министър и ще каже аз ви дадох. Друг вариант, ако погледнем по-академично, и сега имаме такъв базов доход – това е безплатното образование. Ресурс, който се дава на всяко едно дете, дава се тази възможност за обучение без пари, но пък се предоставя ресурс, който е полезен за обществото, подчерта Нейков

Привържениците на идеята могат да намерят много аргументи: еднин от тях е, че парите ще се върнат като потребление, което ще завърти икономиката и т.н. Но мене ме притеснява, че ние имахме едно универсално плащане. Това бяха детските надбавки, но преди 15 години универсалността на това плащане отпадна и парите вече се предоставят, ако родителите са под определен стандарт.Хората го приеха, защото напр. ако един родител е шеф на банка и има деца и ние му дадем неговата „порция“ за детето, това не е универсалността. Това не е логика. Логиката на социалната държава е да даваш на този, който има нужда, а не на всички. За много българи обаче  все още държавата дължи, тя трябва да се грижи за нас и ние да искаме  от нея– това е условен рефлекс, който все още е валиден, заяви Нейков.

 По думите му целият свят през последните 25 години се движи по гребена на неолиберализма – като цивилизация сложихме свръхочаквания пред пазара -пазарът е този, който движи всичко. Ние искаме всичко от този пазар, но не сме готови да приемем резултатите му .А това е неравенството. Няма как да има свободен пазар и да има равенство.  Ако за нас като общество равенството е по-важно от свободата – т.е. искаме да сме равно бедни, отколкото неравно богати,сме тръгнали по грешен път.Ако неравенството е в резултат на труд, ще скърцам със зъби, но ще го приема.  Ако равенството обаче е в резултат на заобикаляне на закона, аз няма да го приема. Аз се боря да има върховенство на Закона и това е най-големият дефицит в българското общество – усещането, че не сме равни пред Закона.