На 30 юли 2018 г. Програма „Достъп до информация” внесе искане до Президента на
Република България да върне за ново обсъждане от Народното събрание Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИД на АПК).
Искането за вето е подкрепено от 50 неправителствени организации.
Подписалите се срещу законопроекта са на мнение, че това е един от най-мощните
удари върху демократичната система и защитата на основните права на гражданите и
юридическите лица от 1989 г. досега и представлява сериозна крачка назад в посока на авторитарната държава, в която липсва адекватен контрол върху законността на
актовете и действията на администрацията и върховенство на закона.
Според тях, с измененията се ограничава правото на достъп до административно
правосъдие, като много от делата се превръщат в едноинстанционни, а при тези, които остават двуинстанционни, държавните такси по жалбите се увеличават многократно.
А административното правосъдие е от фундаментално
значение за защита на основните права на гражданите и юридическите лица.
Аргументите срещу новия АПК са няколко. Един от тях е,че законопроектът е приет
при изключителна непрозрачност и процедурни нарушения. Не е извършвано
проучване и оценка по отношение капацитета на съдилищата и евентуални проблеми
при злоупотреби с жалби, каквито се твърдят в мотивите. Същевременно по
безпрецедентен начин редица съдебни производства се превръщат в едноинстанционни,при което създадената двустепенна система на съдебно обжалване на административните актове се превръща в едностепенна. Това се
отнася и до случаите на защита на основни човешки права. Освен това без финансова обосновка и оценка на въздействието се увеличават многократно дължимите държавни такси по касационни жалби. Увеличението за гражданите е 14 пъти, а за юридическите лица с нестопанска цел като сдруженията на граждани увеличението е 70 пъти. Освен това, за първи път в историята на административното правосъдие ще се събират държавни такси като процент от материалния интерес, като гражданите, търсещи защита в тези случаи ще бъдат натоварвани да плащат такси в размер до 4500 лв.
Въвеждането на държавни такси, изчислени на основата на материалния
интерес, е в посока обратна на политиката на Европейския съюз за включване на
оценката на екосистемните услуги в държавното управление. Опасността от
начисляване на такава такса е тъкмо при дела, свързани с оценка въздействието
върху околната среда на проекти в сферата на енергетиката и транспортната
инфраструктура, където е основният корупционен риск. Без никаква разумна причина и въпреки изразената воля от общото събрание на съдиите от Върховния
административен съд касационните производства ще се разглеждат по принцип в
закрити заседания. Разглеждането на въпроси по същество без участието на страните в процеса е безпрецедентно и е в нарушение на принципите за състезателност и
справедлив процес, гарантирани с чл. 121, ал.1 от Конституцията и чл. 6 § 1 от
Европейската конвенция за правата на човека. Не на последно място, под благовидния предлог за въвеждане на електронно правосъдие са въведени нови задължения за жалбоподателите и адвокатите им, което препятства достъпа
до правосъдие. „Ние подкрепяме въвеждането на електронно правосъдие, като то
трябва да създава нови възможности, например за обмяна на книжа по
електронен път, а не нови задължения и тежести. Внедряването на нови
технологии по метода на робството, а не на свободата, изразява възглед за
правото на жалба като процес на молене, характерен за тоталитарната държава, а не като свободно упражняване на основно право”, казват авторите на писмото. И допълват, че с посочените изменения обикновеното 44-то Народно събрание, което заслужава да е с най-нисък рейтинг в историята ни, се подиграва с принципа на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, според който „Гражданите и юридическите лица могат да
обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.“
Искането за вето до президента може да изтеглите оттук: http://store.aip-
bg.org/stanovishta/2018/Iskane_za_veto_na_APK_Final.pdf.
