Отказът на Австрия да експулсира руски дипломати бе възприет в Европа и Великобритания като истински бунт срещу солидарността на Запада. Австрия не е единствената членка на ЕС, запазила симпатии към Москва, а има и причини да се противи на Брюксел. Но еврочиновниците готвят нови методи за борба с "проруското инакомислие" в общността.

Австрия изразява желание да стане посредник между Великобритания и Русия в диалога по делото Скрипал, заяви министърката на външните работи Карин Кнайсъл. Тя припомни, че "през 1995 г. Австрия е влязла в ЕС като държава с неутрален статут", съответно е "контактно лице за всички участници".

Кнайсъл изтъкна, че Австрия няма да експулсира руски дипломати, "защото в критични ситуации е крайно необходимо да се запазват каналите за диалог". Ако пък вината на Русия за отравянето на Скрипал и дъщеря му бъде доказана, тогава "въз основа на конвенцията за забрана на химическите оръжия може да се разработи механизъм за предприемане на многостранни действия", подчерта тя. С други думи Виена де факто косвено заяви, че Австрия смята всички обвинения срещу Русия за недоказани и до днес.

Заради тази позиция Виена бе подложена на суров натиск и критики.

Кнайсъл посочи, че британският посланик няколко пъти се опитвал да издейства промени в австрийската позиция. Освен това ред европейски политици активизираха нападките срещу Виена в свои изявления и постове из социалните мрежи. Дипломати от Великобритания и други страни в "единна Европа" например заявиха в интернет, че "Австрия гори мостовете" и "неутралитетът на Австрия е несъвместим с членство в ЕС", пишат Марина Балтачева, Анна Байкова, "Взгляд".

Австрийската позиция в делото Скрипал "е абсурдна, в крайна сметка става дума за солидарност с държава от ЕС, в която очевидно по заповед на Русия е извършен опит за отравяне", цитира "Дойче веле" думи на депутата от Европарламента Елмар Брок, член на германския Християндемократически съюз (ХДС). Друг евродепутат от ХДС - Дейвид Макалистър, посочи, че като всички членки на ЕС и Австрия трябва да демонстрира пълна солидарност с Великобритания.

Освен Австрия подобни антируски мерки решиха да не вземат Люксембург, Гърция, България, Словения, Словакия, Кипър, Малта и Португалия; твърдо отказа да участва в инициативата и Турция, членуваща в НАТО.

В симпатии към Русия бяха уличени и други европейски страни. Британският журналист Джак Лойд заяви в "Айриш икзаминър", че Италия ще бъде "най-влиятелният елемент от групата проруски политици в Европа, към която спадат също премиерът на Унгария Виктор Орбан, премиерът на Гърция Алексис Ципрас, ръководителката на френската партия "Национален фронт" Марин Льо Пен и ръководството на "Алтернатива за Германия" във ФРГ".

Британецът посочи, че в последните италиански избори огромното мнозинство подкрепи "популистко-националистически" партии, "открито изповядващи проруски възгледи", по-специално Движението "Пет звезди" и Лигата. Обединят ли се, те ще разполагат с гласовете на три четвърти от електората - страната ще стане "най-голямата русофилска демокрация в Европа", предупреди журналистът.

Премерена политика спрямо Русия води по-рано и Германия. Особено затопляне се открои около разкритията, че американските тайни служби са прослушвали телефона на германската канцлерка Ангела Меркел. Но при все че по някои теми - например газопровода "Северен поток-2", германските и руските интереси все още имат допирни точки, като цяло Берлин застава на все по-антируски позиции. В четвъртък например Меркел и британската министър-председателка Тереза Мей споделиха в телефонен разговор мнението, че трябва да продължат съвместната дейност с цел "противопоставяне срещу засилената агресия от страна на Русия".

Както личи, след делото Скрипал лагерът на страните еврочленки, симпатизиращи на Русия, ще претърпи промени. Симпатии към Русия изразяват днес "южняците" - Италия, Испания, Португалия, Гърция, България, Кипър, Малта, а също така Чехия с нейното "проруско правителство" и Австрия, желаеща да стане нов мост между ЕС и Русия, разказа пред "Взгляд" германският политолог Александър Рар. "Обяснението е, че тези страни нямат геополитически амбиции, засягащи Русия", смята той.

Част от тези държави обаче бяха принудени да отстъпят под натиска на Великобритания и САЩ. Както подчерта в коментар пред "Взгляд" италианският публицист и бивш депутат от Европарламента Джулието Киеза, в момента най-активни държави от стана на "русофилите" са Австрия и Италия.

Италия отдавна е привърженичка на Русия и при все че изгони двама руски дипломати, това не означава промяна в позицията й, изтъкна Киеза. Това според него е направено под натиск от страна на Лондон и Вашингтон, докато самият Рим не е имал никакво желание да го стори. "Същевременно у нас засега няма правителство и никой не знае кога ще има", добави нашият събеседник и отбеляза, че това държи засега италианската политика в "безтегловност". В тази връзка според Киеза сега именно Австрия оглавява проруския лагер в Европа.

По думите на Рар обаче главният русофил в Европа днес всъщност не е Австрия, нито Италия, а Гърция. Според експерта политиците в Европа и САЩ просто няма да позволят двете страни от "стария Запад" да прокарват самостоятелен проруски дневен ред (както показа вече примерът на Италия); но междувременно гръцкият премиер Алексис Ципрас, говорил на конгрес в Брюксел, "открито разкритикува британската позиция и каза, че не е доволен от нея". "За момента Гърция е единствената страна, която може да тръгне срещу антируската политика. При това има силни културни и религиозни връзки с Русия", каза събеседникът на вестника ни.

Виена, Рим и Атина не играят по свирката на Великобритания, тъй като усещат натиска на общественото мнение, а обикновените европейци симпатизират на Русия и на лидера й Владимир Путин, подчерта Киеза. Освен това, изтъкна бившият евродепутат, Австрия, Гърция и Италия схващат, че сътрудничеството с Русия е далеч по-изгодно от конфронтация.

В Евросъюза обаче се води активна борба с инакомислието. "Днес страните, изразяващи симпатии към Русия, нямат възможност да увеличат влиянието си. Предстои европейската бюрокрация да промени правилата на играта. Тя ще положи усилия по-специално да прокара норми, според които по въпроси, засягащи външната политика и сигурността, в ЕС ще се гласува вече с мнозинство, а не с консенсус.
Нововъведението цели мнозинството да побеждава, а засега мнозинството използва антируска риторика", разказа Рар.

Според политолога Москва е постъпила мъдро, решавайки да не посреща с твърда реакция действията на ЕС. "Няма нужда от никакви силови похвати. Мнозина вече разбират, че решението е неоснователно - без факти, без доказателства. На този фон нещата може и да се уталожат. А Русия може да подпомогне симпатизиращите й страни от ЕС, като доказва меко правотата си", поясни той.

/БТА/